До 3 г. общините трябва да започнат реално измерване на битовите отпадъци
От догодина такса смет може да зависи и от застроената площ на имота. Това е един от вариантите, който ще могат да прилагат общините при начисляването на налога, когато не е възможно за база да се
приложи количеството отпадъци. Площта на имота обаче ще може да се използва от общините само за период от 3 години, през който те трябва да организират системата за индивидуално измерване на
боклука, пише в. Сега.
Това предвижда последният вариант на промените в Закона за местните данъци и такси, който днес отново започва да се обсъжда във финансовото министерство с представители на общините и на
работодателите. Законопроектът е готов от пролетта на миналата година, но така и не бе приет.
Промените в механизма на определяне на такса смет, който да отговаря на принципа "замърсителят плаща", се обсъждат отдавна и се отлагат за поредна година. Сега обаче работодателските организации
настояват служебното правителство въпреки ограничените си права да приеме законопроекта и той да бъде внесен веднага след изборите в новосформираното Народно събрание, така че да влезе в сила от
2018 г.
В момента масовата практика е такса смет да се изчислява на базата на данъчната оценка на имота, което натоварва фирмите за сметка на домакинствата. Две трети от общите постъпления от таксата, с
която се плаща извозването на битовите отпадъци и почистването на обществените пространства, идват от бизнеса, въпреки че той "произвежда" само 30% от тях.
С промените в Закона за местните данъци и такси се премахва използването на данъчната основа като база за облагане и всички общини трябва да преминат към измерване на количество битови отпадъци. На
кметовете се дават няколко алтернативи как да става това в зависимост от спецификата на населеното място - брой съдове (контейнери, кофи) с определена вместимост и честота на извозване, покупка на
чували, както и брой обитатели на жилището. Възможно е и комбиниране на тези варианти. Застроената площ на имота също е алтернатива в законопроекта. Този метод на определяне на такса смет вече се
прилага в Кърджали и Бобов дол. Сдружението на общините лобира именно за него, защото е най-лесен за администриране, а и не променя съществено сумите, които ще трябва да плащат хората.
Против използването на площта на имота като основа за такса смет обаче се очаква да се обявят работодателските организации. Аргументите им са, че така отново се заобикаля принципът "замърсителят
плаща", а таксите за бизнеса остават несправедливо високи.
Тъй като промяната на методиката ще доведе до сериозно увеличение на такса смет за гражданите, в законопроекта се предвижда 5-годишен период на плавно покачване на сметките. Целта е те да не
нарастват с повече от 20% годишно. "Искаме да се предвиди възможно най-широка палитра от алтернативи, защото няма как навсякъде да се мери точно колко боклук се генерира", коментира за в. "Сега"
Емил Савов, зам. изпълнителен директор на Националното сдружение на общините в България.
ДОГОВАРЯНЕ
Бизнесът трябва да има възможност сам да сключва договори с лицензираните оператори за сметосъбиране, извозване и депониране, като в замяна на това бъде освободен от заплащането на такса смет. Това
е едно от настояванията на работодателските организации, което донякъде е намерило разрешение в последния вариант на промените в Закона за местните данъци и такси. "Работата е свършена половинчато,
защото на фирмите ще се позволи да сключват договори с операторите само за събиране и извозване на битовите отпадъци, но не и при третирането, т.е. депонирането им, където именно може да се измери
точното количество генерирана смет", обясни Добри Митрев от БСК.
