През последните няколко години, използвайки международния опит и традиции, българските законодатели наложиха у нас на някой групи професии задължително да се застраховат срещу рисковете свързани с изпълняването на професионалните им задължения. От началото на 2003 г. въпросният група бе разширена с още една категория професии и това са туроператорите

През последните няколко години, използвайки международния опит и традиции, българските законодатели наложиха у нас на някой групи професии задължително да се застраховат срещу рисковете свързани с изпълняването на професионалните им задължения. От началото на 2003 г. въпросният група бе разширена с още една категория професии и това са туроператорите. Всъщност задължението на туроператорите да се застраховат възниква още през октомври 2002 г., когато в съответствие с директивите на Европейския съюз бяха направени промени в Закона за туризма. В европейската директива се предвиждат различни форми на гаранция за туристите в случай на неплатежоспособност или фалит на техния туроператор. В различните страни от ЕС превантивните мерки и практики са различни и варират от специален гаранционен фонд до задължителни банкови гаранции. В България бе възприет варианта със застраховка – “Отговорност на туропаратора”, която от 1 януари 2003 г. е задължителна за всички туроператори.

У нас от лицензираните  20 общозастрахователни дружества 18 имат лиценз за предлагането на “Обща гражданска отговорност”. Повечето от застрахователите вече са кандидатствали и са взели лиценз от Агенцията за застрахователен надзор (АЗН) за предлагането на застраховката “Отговорност на туроператора”. Въпросната застраховка обаче може да се третира и като подвид на “Общата гражданска отговорност”, което означава, че няма да е необходимо да се изисква специално разрешение от надзорното ведомство за нейното предлагане. Така или иначе почти всички общозастрахователни дружества у нас предлагат застрахователна защита за туроператорите. Едни от застрахователите са ентусиазирани и веднага се включиха в надпреварата за привличането на максимален брой клиенти. Има обаче и скептици сред застрахователите, които както се казва не си дават много в налагането на новия застрахователен продукт. Една от причините за липсата на хъс сред някои застрахователи е сравнителното трудно администриране на въпросната застраховка. Например само за един застрахователен договор сключен с един туроператор може да се наложи издаването от 1000 до 10 000 или дори повече сертификата за всеки негов клиент. Освен това застрахователите като че ли не са съвсем убедени в лоялността на българските туроператори и не са така щедри в поемането на отговорности.    

Иначе условията, при които застрахователните компании предлагат застрахователния продукт са идентични, тъй като той е строго регламентиран в Закона за туризма и “Наредба за условията и реда за сключване на задължителна застраховка, покриваща отговорност на туроператора”.

Застраховката “Отговорност на туроператора” е създадена, за да покрива  евентуалните имуществени вреди, които могат да претърпят туристите в резултат на неизплащане на туроператора с негови доставчици, както и при негова несъстоятелност или неплатежоспособност. При тази застраховка застрахователят обезщетява потребителя, на когото не е предоставена нито една от договорените с туроператора услуги или ако му са предоставени само част от тях. Също така застрахователят осигурява средствата за връщане на туристите, ако туристическото им пътуване е започнало, но туроператорът не може да заплати връщането им в началния пункт. Всъщност при последната ситуация е възможно да се наложи туристите сами да поемат разноските по своето пътуване, а застрахователят ще им изплати полагащото им се обезщетение до 15 дни след като туроператорът или потребителят са му представили всички искани документи. Много е важно да се знае, че когато туристичекото пътуване е започнало и туроператорът не може да върне туристите в страната им, застрахователят може,  но не е задължен да плати на контрагентите и доставчиците разходите по престоя и връщането, подслона и храната на туристите. В тези случаи застрахователят сам определя начина, по който ще стане връщането на туристите до началния пункт на пътуването.

Един от деликатните и дискутирани въпроси при въвеждането на новата задължителна застраховка  беше за кои пътувания ще важи. Първоначално се смяташе, че директивата на ЕС се отнася само до груповите изходящи пътувания. В крайна сметка  бе уточнено, че тази застраховка ще важи само при организираните пътувания не само в чужбина, но и вътре в страната. В българската практика обаче под организирани се разбират не само груповите пътувания, които са с обща цена, а индивидуалните стига да се ползват услугите на туроператор.

Чуждестранните туристи, идващи в България с чужд туроператор, ползват застрахователната защита, която задължително се продава с туристическия пакет услуги. Такава е безкомпромисната международната практика на всички развити страни. Така че нововъведената застраховка “Отговорности на туропаратора” важи са българските туроператори, които организират пътувания в България и чужбина.

Съгласно наредба регламентираща предлагането на задължителната застраховка за туроператорите застрахователния договор се сключва за срок от една година.

Подобно на “Гражданска отговорност на собствениците и на ползвателите на МПС” и при “Отговорност на туроператора” имаме минимални цени, при които да се продава въпросната застрахователна услуга. Това означава, че застрахователните компании могат да предложат на клиентите си и по-високи цени от предвидените, но в никакъв случай по-ниски. Минималните цени, при които ще се сключва застраховката “Отговорност на туропаратора” и лимитите на отговорност, която ще носят застрахователите са уредени в специалната наредба третираща задължителната застраховка. Цените на застраховката и лимитите на отговорност се определят индивидуално за всеки туроператор на база декларирания годишен оборот за предходната година или от бизнесплана му за текущата. Например за най-малките фирми – с годишен оборот до 50 000 лева, цената на новата задължителна застраховка не може да бъде по-ниска от 300 лева на година. В този случай застрахователят трябва да се ангажира да изплати щети до 15 000 лева. Най-големите туроператори – с оборот над 1 млн. лв., ще трябва да отделят най-малко по 2500 лв. на година, за да застраховат отговорността си. Срещу тази сума минималният лимит на отговорност на застрахователя е 200 000 лева. В тази най-високата категория ще попаднат например туроператорите, които оперират с чартърни полети.  

Туроператорът пряко или чрез туристическия агент е задължен да представи на клиентите си сертификат издаден от застрахователя, който да удостоверява, че има договор за задържителна застраховка. Имаме 12-те задължителни елемента, които трябва да съдържа всеки сертификат на български и английски език. Сред задължителната информация, която трябва да присъства в застрахователния сертификат са размерът на застрахователното покритие и застрахователната сума. Тъй като клиентите ще са запознати със съдържанието на сертификата при избора си дестинация за пътуване, те вероятно ще се ориентират към туроператори, които осигуряват по-голямо застрахователно покритие, предполагат експертите. Това едва ли че стане още в самото начало, но със сигурност след време клиентите ще избират своя туроператор не само по цената на услугата, но и нейното качество и нивото на застрахователна защита, категорични са работещите в бранша.

Нормативно определените цени са за задължителното минимално ниво на покритие, което трябва да има всеки туроператор. При желание от негова страна той може да си закупи и по-скъпа застраховка с по-високи лимити на отговорност. Интересното в случая е, че само няколко от застрахователите, които продават задължителната застраховка предлагат доброволни нива на покритие. Цените за тях са средно с около 10-15% по-високи, а насрещните обезщетения са около с 50% по-големи. Според застрахователните експерти застраховката е все още твърде нова, а освен това като всяко задължително нещо се приема със съответните резерви от туристическия бранш. За това е все още рано да се предлагат доброволни нива на покритие въпреки, че тяхната цена е много атрактивна.

Направеното близо три месеца след въвеждането на застраховката “Отговорност на туроператора” проучване на пазара показва, че интерес към продукта има. Все още не може да се прецени дали всички задължени да сключат застраховката са го направили. Подобно проверка не е извършена и от Българската асоциация на туристическите агенции (БАТА). По-лошото в случая е, че не е ясно и как ще се осъществява контрол да ли туроператорите ще се съобразяват с изискването задължително да застраховат професионалните си отговорности и ако има такъв контрол до колко ще е ефикасен той. За съжаление практиката до сега показва, че нито една от задължителните застраховки у нас няма необходимата “успваемост”, т.е. не се сключва от всички задължени лица.

Най-хубавото до момента при предлагането на “Отговорност на туроператора”, както за самия туропартор, така и за неговия застраховател и не на последно място за самия турист е, че няма регистрирани застрахователни събития. Това показва поне проверката в застрахователните дружества, които предлагат въпросната застраховка. Липсата на регистрирани събития може да се дължи и на ниската застрахователна култура на самите туристи, които да не знаят, че са застраховани или пък още по-лошото да не знаят как да предявят своя иск за обезщетение. Ако наистина няма застрахователни събития през този тримесечен период (който всъщност представлява почти цял туристически сезон-зимния), то това говори много добре за професионализмът на българските туроператори.

Като се анализира броя на сключените до момента от застрахователните компании полици “Отговорност на туроператора” се вижда, че те не са чак толкова много. Това означава, че явно има туроператори, които все още се правят на разсеяни. Според специалистите това е само временно явление, което ще бъде преодоляно. Един от варианти за излизане от тази комплицирана ситуация е предстоящата пререгистрация и прелицензиране на всички действащи в момента туропратори. За преиздаването на тапията за работа от едно от условията ще е те да имат валидна застрахователна полица. Що се отнася до дружествата, които тепърва ще се захващат с туристически бизнес няма да им бъде издаден лиценз без наличието на въпросната застраховка.

Минималните застрахователни суми и премии са определени с “НАРЕДБА за условията и реда за сключване на задължителна застраховка, покриваща отговорност на туроператора”, приета с ПМС № 247 от 1.11.2002 г., обн., ДВ, бр. 106 от 12.11.2002 г., в сила от 1.01.2003 г.