Три пъти е разликата при болничната смъртност от инфаркт в различните райони
Три пъти е разликата в нестандартизираната болнична смъртност от инфаркт в 28-те области в страната. Най-висока тя се оказва в Търговище, а най-ниска в Монтана. Това показват данните на Националния
център за обществено здраве и анализи (НЦОЗА) за 2019 г., предоставени официално на "Индекс на болниците". Сред възможните причини за разликите в нивата на смъртността са възрастовата структура на
населението, достъпът до медицинска помощ и нейното качество.
Над 7% е нестандартизираната болнична смъртност от инфаркт на миокарда в страната. През 2019 г. с тази диагноза са осъществени 11 644 хоспитализации, като 7.7% от случаите са завършили фатално по
време на лечението. През 2018 г. данните са аналогични. Хоспитализациите са били 11 908, а леталитетът – 7.3%.
Нивата на смъртност варират три пъти в отделните региони. Най-висок през 2019 г. е бил леталитетът в област Търговище – 14.3% при 84 хоспитализации. Над 10% е била смъртността в още осем области -
Шумен (106%), Смолян (13.3%), Разград (12.5%), Кюстендил (12%), Кърджали (10.5%), Добрич (12.7%), Видин (12.4%), Бургас (11%).
Най-ниска през 2019 г. е била смъртността в Монтана – 4.5%, при 331 хоспитализации с остър инфаркт. Под и точно 6% е бил леталитетът в още 6 области – Благоевград (5.7%), Варна (5.3%), Пловдив
(5.8%), Силистра (5%), София град (6%), Ловеч (6%).
Нивата на смъртността отчитат значими изменения и във времето. Само за една година в страната има области, където леталитетът от остър инфаркт се променя с няколко процента. Подобен пример е
Търговище, където смъртността се покачва с близо 6% за една година. През 2018 г. тя е била 8.4% срещу 14.3% за 2019 г. В Смолян тенденцията е аналогична. През 2018 г. там смъртността е 9.7%, а през
2019 г. – 13.3%. В Добрич кривата е обратна. През 2018 г. смъртността е била 16.1%, а през 2019 г. става 12.7%.
Застаряващото население е един от рисковите фактори не само за развитието, но и за изхода от лечението на ССЗ. Подобна категорична зависимост между възрастовата структура на населението в отделните
области и нивата на нестандартизирания болничен леталитет обаче се оказва трудно да се изведе. За 2019 г. 33.8 е процентът на населението за цялата страна над 64 години, съотнесено към това между
16 и 65 години по данни на НСИ, а средният леталитет от инфаркт е 7.7%. Сред седемте региона, които са с най-ниска болнична смъртност от остър инфаркт обаче три имат по-висок процент на застаряващо
население от средния за страната. Най-ниската смъртност пред 2019 г. от остър инфаркт е регистрирана в Монтана с 44.3% население над 64 години, следва Силистра, където застаряващото население е
39.5% и Ловеч, където то е 45.4%. Налице е и обратният феномен – области с по-малък процент на застаряващо население да имат по-висока болнична смъртност от средната за страната. Такива са Кърджали
– със застаряващо население от 31.9%, Бургас – с 30.9%. Има и региони, като Видин, където процентът на населението над 64 години (51.6) е успореден на високия болничен леталитет (12.4%).
Достъпът до лечение е друг фактор, който влияе върху изхода от острия инфаркт. В страната през 2019 г. е имало 58 катетаризационни лаборатории, те са били разположени в 24 области. Без инвазивна
структура са били Враца (-), Търговище (14.3%), Силистра (5%) и Разград (12.5%). Резултатите са нееднородни – в два от тези региони болничната смъртност е била много висока за страната, в един е
нямало случаи на лекуван инфаркт, а в четвъртата резултатите се оказват добри за страната. Аналогично е положението в регионите с най-гъста мрежа от инвазивни структури. В 7 области са
концентрирани 60% от инвазивните структури в страната. Това са София (12), Пловдив (5), Бургас (5), Варна (3), Плевен (3), Ст. Загора (3), Русе (3). Болничната смъртност в тези области също е
различна – в четири от тях болничната смъртност се оказва по-висока от средната за страната, а в три – по-ниска.
За изхода на лечение не само на острия инфаркт, а на всяко заболяване, огромно значение оказват тежестта на случаите и качеството на лечение. За съжаление няма данни за тези показатели. Косвено
може да се съди за сложността на случаите от степента им на спешност. Според данните на НЗОК през 2019 г. 76% или 8 893 от всички 11 644 случаи на хоспитализации с остър инфаркт на миокарда в
лечебните заведения са били отчетени като най-спешни. Това съотношение отново варира между отделните лечебни заведения, като отчита донякъде сложността на случаите, които са имали. Влияние върху
изхода на лечението обаче оказват още редица фактори като времето, за което пациентът е достигнал до лечебното заведение, кадровата обезпеченост на лечебните заведения, квалификацията на
медицинските специалисти, както и начинът на лечение. Към момента публична информация за това няма.
Високата разлика в нестандартизираната болнична смъртност по региони безспорно налага нуждата от по-задълбочено проучване на причините за това, както и на предприемане на мерки, които да доведат до
равнопоставен достъп на пациентите до качествена медицинска помощ у нас. Според доц. Васил Велчев, председател на Българското дружество по интервенционална кардиология, "данните за вътреболничната
смъртност показват сериозни вариации за различните области. За страната процентът на пациентите с модерно иновативно лечение е висок. Няма ясна връзка между демографските показатели, прилагaнето на
перкутанни интервенции и смъртността. Очевидно за по-задълбочен анализ на данните е необходимо да се знаят и характеристиките на пациентите (например дали имат диабет и хипертония, пушат ли ) по
болници и смъртността на 30-тия ден и първата година. Притеснително е, че такъв важен показател като смъртност варира в пъти. Отдавна е нужно създаване на регистър на остър коронарен синдром, който
да позволи анализ на реалните данни".
