Търсят се възмовности за застраховане на нашия бизнес в Ирак Правителството е на път да излезе от патовата ситуация с малкия застрахователен капацитет на БАЕЗ

След като в рамките на близо един месец българското правителство не успя да се организира и да изпрати обещаната от нас химическа рота за спомагателни операции в съседна на Ирак страна по време на войната в Персийския залив, сега сме на път да повторим този “подвиг”, но този път в бизнеса. Много български фирми с радост потриват ръце и тайно се надяват да спечелят някой конкурс за под изпълнител на някои от проектите свързани с възстановяването на Ирак

След като в рамките на близо един месец българското правителство не успя да се организира и да изпрати обещаната от нас химическа рота за спомагателни операции в съседна на Ирак страна по време на войната в Персийския залив, сега сме на път да повторим този “подвиг”, но този път в бизнеса.

Много български фирми с радост потриват ръце и тайно се надяват да спечелят някой конкурс за под изпълнител на някои от проектите свързани с възстановяването на Ирак. И тъй като за никой не е тайна, че региона е доста рисков за бизнес, всеки  здраво мислещ инвеститор би се застраховал срещу политически и търговски рискове свързани с неговите ангажименти не само  в  самия Ирак, но и за съседните страни. У нас подобни рискове могат да се застраховат в Българска агенция за експортно застраховане (БАЕЗ). Тази възможност обаче е само на книга, тъй като се оказва, че експортния ни застраховател няма достатъчен финансов ресурс, за да поема такива ангажименти. Бюджетът, който е отпуснат от държавната хазна на БАЕЗ за застраховане на политически и нетърговски рискове за 2003 г. в размер на около 7.5 млн. лева. Проблемът обаче е, че отдавна вече са сключени застрахователни договори до този размер на отговорност и сега, за да се продаде нова застрахователна полица просто трябва да изтече стара такава, за да се освободи финансов ресурс за поемане на новия ангажимент от страна на БАЕЗ.

Този факт предизвика истинска суетня сред управляващите, които трескаво търсят вариант за излизане от патовата ситуация. Дано това стане по бързо отколкото решението за химическата рота, защото, както свърши войната докато решим как да се включим в нея, нищо чудно сега, докато намерим решение за застраховане на нашите фирми, които искат да работят в Ирак, да свърши възстановяването на арабската страна.

От министерството на икономиката, които са принципал на БАЕЗ  поискаха от колегите си от Министерството на финансите да бъдат отпуснати 83 млн. лв., с които да се увеличи подписваческия капациетет на експортния застраховател – сумата, до която могат да носят отговорност за сметка на държавата за политически и нетърговски рискове. Това искане беше отхвърлено с мотив, че подобна сума просто не е предвидена в Държавния бюджет и няма от къде да се осигури.

План “Б” на икономическото ведомство предвиждаше да се създаде държавен гаранционен фонд, който да помогне на българския бизнес при участието му в търгове за следвоенно възстановяване на Ирак. Подобно искане обаче противоречи на икономическата логика, тъй като държавата да поеме риска на частни дружества при техните търговски сделки. 

След два неуспешни хода от икономическото ведомство, като че ли напипаха вярната посока, а именно осигуряване на сериозна презастрахователна програма за политически и не пазарен търговски риск. През миналата седмица изпълнителният директор на БАЕЗ Моника Минкова, зам.министъра на Икономиката Милен Керемедчиев и икономическия съветник Марио ал Джибури бяха на посещение в САЩ, където се срещнаха с представители на ОПИК и Ексимбанк. И двете институции са държавни и са създадени с цел да подпомагат американския бизнес и да създават нови работни места, както в страната, така и извън нея.

Разговорите с двете институции са били не само в посока подпомагане на БАЕЗ при застраховането на българския бизнес при евентуалното му участие за възстановяването на Ирак, но и в по-дългосрочна переспектива.

И с ОПИК и с Ексимбанк българските представители са разгледали възможностите, както за предоставяне на презастрахователен капацитет на БАЕЗ, така и възможностите за кофинансиране на съвместни проекти между български и американски фирми. По принцип ОПИК се занимават освен със застраховане и презастраховане на политически риск и с финансирането на проекти с американско участие. Ексимбанк също финансира съвместни проекти а американско участие като освен това застраховат и презастраховат не само политически, но и търговски рискове. Така че и двете институции принципно са изказали готовността си за подпомагане и взаимодействане с БАЕЗ стига да става дума за съвместни българо-американски проекти. Преди години двете институции имаха изискване участието на американската страна в тези проекти да е повече от 50%, до като сега това изискване е намалено до 25%.

И двете американски институции вече са участвали под една или друга форма на българския пазар. ОПИК е застраховала политическия риск за 100 млн. $ на американската фирма Ентърджи, която трябваше да извърши рехабелитация на Марица-Изток. Ексимбанк пък е финансирала покупката на техническото оборудване на най-новия многофункционален киноцентър в София – Арена.

“В началото на юли у нас ще пристигнат представители на ОПИК за договаряне на условията за бъдещото ни сътрудничество. В края на лятото пък се очакват да пристигнат мениджърите на Ексимбанк  за подписването на меморандум за съвместна работа с БАЕЗ и кофинансиране на българо-американси проекти”, съобщи за в-к “КАПИТАЛ” изпълнителния директор на БАЕЗ Моника Минкова.

Самото финансиране ще се осъществява от страна на Ексимбанк и банките, партньори на българските фирми участващи в проекта. Застрахованто на интересите пък ще се осъществява от страна на БАЕЗ и отново Ексимбанк. Предвижда се застраховането от страна на нашата агенция да е пропорционално на българското участие в международния проект. Предполага се, че евентуалните съвместни проекти ще са доста големи, и ако отново не достигне  застрахователния капацитет БАЕЗ, то американската страна ще поеме по-голяма част от застрахователната защита.

И докато чакаме благословия от новия си по-голям брат-американците има и още един изход от патовата ситуация. Той е свързано с козметични корекции на Закона за експортно застраховане. Първата промяна, която е наложително да се направи е прецизирането на дефиницията за пазарен и непазарен риск. Втората и по-съществена промяна обаче е дефиниране, какво представляват средствата отделени от бюджета за изплащане на застрахователни обезщетения и какво представлява общия размер на застрахователната отговорност, която БАЕЗ може да поема като дружество. Към настоящият момент текстовете в закона си противоречат като определят като еднакви понятията “размер на обезщетенията и средства заделени за изплащане на обезщетенията блокирани в бюджета” и “размер на отговорността”, която БАЕЗ може да носи. Според сега действащия закон се блокира някаква малка сума средства, с която се ограничава дейността на агенцията в рамките на този бюджет като в разчетите е залегнала 100% щетимост по всички сключени от БАЕЗ полици. Тази философия не отговаря на застрахователната логика и даже е абсурдна. Не само заради факта, че за 4-те години на своето съществуване агенцията е имала само една щета.

Средствата, които са заделени в държавния бюджет се ползват от БАЕЗ едва след като бъдат изчерпани средствата по специалната сметка, по която се набират премиите за застраховането на този риск. От премиите се натрупват резервни фондове, с които да могат да се покриват евентуални плащания при настъпване на застрахователно събитие. За административната издръжка на БАЕЗ отива една съвсем малка часът от премиите.

С разширяване на дейността е логично средствата в тази специална сметка, която по същество е резервен фонд да се натрупват и БАЕЗ да може да носи рискове за сметка на държавата много над определяният им годишен бюджет. При добро управление на агенцията и добра презастрахователна политика дори е възможно въобще да не се налага използването средствата, които отпуска от бюджета за поемане на политически риск от страна на БАЕЗ за сметка на държавата.

При прецизирането на сега действащото законодателство ще може да се даде възможност на ръководството на БАЕЗ само да  определи, до каква сума може да носи риск за своя сметка и до каква за сметка на държавата. При взимането на решения то няма да се води само от размера на отпуснатите от държавния бюджет средства, а и от собствените възможности- натрупани през годините средства, презастрахователна програма и актюерски изчисления.