Става дума за такива зони в земната кора, които са с голям риск от мегаземетресения като онези, опустошили Индонезия и Япония през последните няколко години
Най-големите земетресения се случват в т.нар зони на субдукция - места, където една тектонична плоча се плъзга под друга.
Става дума за такива зони в земната кора, които са с голям риск от мегаземетресения като онези, опустошили Индонезия и Япония през последните няколко години.
Учените са установили "белези" на морското дъно илифрактури зони, където има по-висок риск от генериране на мощни земетресения. Резултатите са публикувани от Европейския Геофизичен съюз (EGU).
„Ние считаме, че 87 на сто от 15-те най-силни земетресения през миналия век, чийто магнитуд е 8,6 или по-голям, са свързани с райони, които са на пресечната точка между разломи и субдукционни зони”, заяви изследователят Дитмар Мюлер от университета в Сидни, Австралия и водещ автор в Solid Earth.
Тази взаимовръзка между разломи и субдукционни зони, в които една тектонична плоча се подпъхва под друга, присъства при половината от 50-те най-силни земетресения, чийто магнитуд е 8,4 или по-голям, през 20 век.
За нуждите на изследването са били взети предвид данни за около 1500 земетресения. След това те са били съпоставени с картографски данни с помощта на алгоритъм, създаден първоначално за изследване предпочитанията на потребителите на интернет.
Ако откритата от нас взаимовръзка бе случайна, едва около 25 на сто от силните земетресения, свързани със субдукционни зони, щяха да съвпаднат с тези специфични тектонски движения, отбеляза Мюлер.
Изследователите са проучили данни за около 1500 земетресения в изследването. Обект на анализ са геофизични данни за зони на фрактури и зони на субдукция. Те са анализирали информация използвайки специфичен метод за извличане на данни.
„Методът първоначално беше разработен за анализ на онлайн потребителски данни", казва Томас Ландгрийб, който също участва в проучването. "Техниката, която ние прилагаме често се използва, за да се открият специфични елементи, които се очаква да бъдат най-привлекателни за даден интернет потребител. Вместо това, ние я използвахме, за да открием кои тектонични среди са най-вероятни за генериране на големи трусове ".
„Новият метод за анализ може да допринесе за много подобряването на дългосрочните сеизмични карти на висок риск, а те те могат да помогнат за намаляване на потенциалните щети от земетресението и загубата на човешки живот”, обяснява Мюлер.
Дъното на океаните на Земята се пресича от подводни планински системи или океански хребет. Например Атлантическият хребет, който е разположен от север на юг между Северна и Южна Америка и Африка. Този хребет разделя две тектонични плочи, които се движат една срещу друга.
Научната статия е на разположение онлайн тук:
Екипът се състои от Дитмар Мюлер и Томас Ландгрийб, както на групата EarthByte от Университета в Сидни (Австралия).
