Само 0,5% от общите щети, причинени от земетресението в Загреб преди две години, са били застраховани
Хърватия е сред страните, чиито жители притежават най-много недвижими имоти в Европейския съюз (до 89,9% от хората притежават собствени имоти), но осведомеността им за застраховането на имущество
все още е сравнително ниска, въпреки положителната тенденция на растеж на имуществените полици. Имуществената застраховка все още не се възприема от обществото като достатъчно сигурна защита. Около
това мнение се обединиха представители на хърватския застрахователен бранш в навечерието на втората годишнина от силното земетресение в град Загреб.
Хърватското застрахователно бюро (HUO) представи ключови данни, свързани със застраховките срещу
земетресение през последните две години. Според тях, през последните две години до края на февруари 2022 г. застрахователите са изплатили щети за 573,2 милиона хърватски куни (HRK) по 15 404 щети
от земетресението в Загреб, което е 0,5% от общите щети, причинени от земетресението. Тези данни ясно показват, че плътността и проникването при този вид застраховка все още са сравнително ниски в
сравнение с развитите пазари. Въпреки че периодът след земетресението бе труден заради първата вълна на ковид кризата и намалената мобилност, застрахователите реагираха своевременно и изплатиха
значителни обезщетения. Три дни след труса са изплатени 1,5 милиона HRK по 157 щети, а 60 дни след бедствието са изплатени 100 милиона HRK по 3660 щети.
Въпреки че през 2021 г. застраховките срещу пожар и други природни бедствия се увеличават с 12,6%, а другите имуществени застраховки с 12%, представители на застрахователния бизнес посочиха, че
само незначителна част от съоръженията са имали договорно задължение да се застраховат срещу риска земетресение. Ето защо от сектора смятат, че е необходимо по-добро регламентиране на отговорността
в Закона за управление и поддържане на сградите.
30% от площта и 60% от населението на Хърватия са изложени на силни земетресения в бъдеще. От 1,4 милиона домакинства и 2,01 милиона жилища се смята, че едва 10% са застраховани срещу риска
земетресение. Държавата по правило не може да понесе тежестта от всички хипотетични природни бедствия, затова е необходимо по-нататъшно подобряване на правната рамка с цел стимулиране на гражданите
за поемане на лична отговорност за собственото имущество. От браншовата организация припомнят, че колкото по-високо е проникването, толкова икономиката на дадена страна е по-устойчива и се
възстановява по-бързо след щети, причинени от катастрофални събития.
Към момента са активни около 200 хиляди застрахователни договора, включващи риска от земетресение с общ обем на премиите от 163,3 млн. куни.
Последиците от големите земетресения и наводнения през 2020 г. надхвърлят в някои държави-членки на ЕС от 7 до 17 процента от БВП. В рамките на ЕС първите пет държави с най-големите средногодишни
загуби от земетресения са Кипър, Гърция, Румъния, България и Хърватия, по данни на Световната банка. Щетите от земетресения през 2002 г. достигат 17 млрд. евро. От тях от труса в Загреб (март, 2020
г.) щетите достигат 11,47 милиарда евро, при този в Петриня и Загреб (12,2020 г.) - 5,53 милиарда евро. Постоянно неизползваемите от труса съоръжения достигат 4678, а временно неизползваемите -
7393.
През десетилетието 2010-2019 г. глобалните загуби от земетресения възлизат на 535 милиарда USD, от които са застраховани само 102 млрд. USD, обобщиха още от бранша.
10 хърватски куни (HRK) се разменят срещу 2,59 лв. по курса на деня
