DDoS атаките чрез ботнет мрежи, климатичните промени и действията на някои правителства са основите заплахи за „здравето“ на глобалната мрежа в идните години
Трябва да сме готови да станем свидетели на многобройни сривове на интернет през 2019 г., предупредиха в последните дни анализатори. За това са налице най-малко две причини, пише TechNews.bg.
От една страна, някои държави са склонни умишлено да "изключват” интернет в рамките на своите граници, особено във връзка с конкретни събития – например избори. От друга, хакери атакуват различни
сегменти от интернет чрез разпределени атаки тип DDoS. Към всичко това следва да се добави и промяната на климата на планетата, която води до екстремни метеорологични събития и увеличава
вероятността някои инфраструктурни елементи от глобалната мрежа внезапно да се окажат под вода.
Държави спират интернет
Все по-често виждаме, че някои правителства умишлено прекъсват интернет връзките в своята страна. През 2004 г. например малдивското правителство предизвика прекъсване на интернет, когато гражданите
протестираха срещу президента. Непал предизвика срив скоро след това.
През 2007 г. правителството на Бирма изглежда прекъсна подводния интернет кабел, за да "устои на потока от снимки и послания от протестиращите, стигащи до външния свят". През 2011 г. Египет
прекрати интернет връзките и клетъчните услуги в страната, тъй като правителството се опитваше да озапти протестите срещу тогавашния президент Хосни Мубарак. Либия направи същото по време на
размириците в страната.
През 2014 г. Сирия прекъсна интернет във връзка с гражданската война в страната. През 2018 г. Мавритания бе изцяло офлайн в продължение на два дена, след като подводни подводни интернет кабели бяха
прекъснати. Приблизително по същото време срив имаше и в Сиера Леоне и не липсват предположения, че това е работа на правителството.
Все повече са страните по света, които "затягат” контрола над интернет в рамките на своите граници. В повечето случаи става дума за една или друга форма на цензура.
През 2019 г. можем да очакваме някои правителства, където интернет инфраструктурата е относително централизирана, буквално да откъснат вътрешните си интернет мрежи от глобалната. Особено вероятно е
това да се случва по време на вътрешни размирици или други инциденти.
DDoS атаки
Mожем да очакваме и увеличение на DDoS (Distributed Denial of Service) атаките срещу интернет инфраструктурите – това е целенасочено претоварване със заявки на сървърите, обслужващи дадена
уеб-услуга, в резултат на което тя се оказва недостъпна за потребителите.
Предпоставка за подобни атаки е фактът, че все повече и по-разнообразни устройства биват свързани към интернет. Доскоро уеб беше мрежа само за компютри, но сега онлайн има и видеокамери,
термостати, хладилници, сензори за водно налягане.
През 2016 г. така нареченият ботнет Mirai пое контрола над стотици хиляди свързани устройства, разпространени по множество континенти, и ги използва за засипване с трафик на сървърите на
американската интернет компания Dyn. По онова време това беше най-голямата DDoS атака на Земята. Паднаха Twitter, Spotify, SoundCloud, Reddit и редица други сайтове.
Тенденцията ще се засилва, резултат от усилията на компаниите да наложат интернет на нещата (IoT). А както вече се знае, устройствата, свързани в интернет на нещата, обикновено имат много слаби
защитни функции. Казано по друг начин, не е трудно да се хакнат. Те лесно могат да станат части от някой ботнет – армия от атакуващи устройства, които могат да съборят доста сегменти от интернет,
насочвайки колосално количество трафик към дадена услуга.
Природни бедствия
Когато мислим за термини като "киберпространство" и "интернет", си представяме неясен цифров свят, който не можем да докоснем физически. Но интернет си има своята физическа инфраструктура: той се
състои от кабели, сървъри, климатици и др. Ако тези физически елементи престанат да функционират, било то заради скъсан кабел или повредено захранване или пък намокрен сървър, интернет бива
засегнат.
А това е все по-вероятно да се случва и на все повече места по света. Времето става все по-екстремно. Огромни, невиждани количества валежи падат на места, където хората и съоръженията просто не са
готови да се справят с мащабните природни стихии на новия климат – например, цели градове внезапно се озовават под вода.
Вече има конкретни анализи, които показват, че някои крайбрежни градове неминуемо ще пострадат от вода и това ще засегне и центровете за данни, които се явяват опорна мрежа за интернет.
Климатолозите са на мнение, че това ще се случи не по-късно от 2035 г., но не бива да сме изненадани, ако подобно събитие ни сполети още през 2019 г.
Перспективи
В немалко страни по света интернет става все по-централизиран. Особено силно това важи за авторитарните правителства. Там, където властите искат да контролират изграждането на интернет
инфраструктурите, където конкуренцията е слаба, където има стремеж към цензура – интернет е все по-вероятно да бъде ограничаван.
Ако добавим към всичко това ръста на ботнет мрежите и климатичните промени, видно е, че и демократичните страни няма да останат незасегнати. Щетите ще са големи, защото – наред с инфраструктурните
проблеми и финансовите загуби – подобни инциденти подкопават фундаменталната увереност и доверие към цифровата икономика.
