От асоциация "Активни потребители" са изследвали само някои от най-евтините продукти
След сиренето, майонезата и лютеницата, вчера се оказа и че част от кашкавала, който се предлага на пазара, на практика е менте. Продукцията на някои производители е пълна с вода, в нея няма сурово
мляко, а срокът на зреене е прекалено кратък, което създава риск от развитие на вредни за човека бактерии. Това е показал сравнителен тест на асоциация "Активни потребители", които са съпоставили
10 марки кашкавал. Тъй като тестването на по-голям брой продукти излиза твърде скъпо, от асоциацията на Богомил Николов са избрали различни марки кашкавал само в ценовия диапазон между 9 и 12 лева
за килограм, пише в. "Сега".
Резултатите са красноречиви - при 70% от изследваните марки сухото вещество в кашкавала е по-малко от стойността на това, което е разписано в държавния стандарт, т.е. 7 от 10 продукта са с високо
водно съдържание, отчитат от "Активни потребители". Наред с това 73% от продуктите се оказват с неправилни етикети, на които частично или напълно липсва задължителната хранителна информация.
Държавните стандарти у нас не са задължителни, но служат за отправна точка за сравнение за качеството на продуктите.
Експертите са се натъкнали и на откровени фалшификации. В две от изследваните марки са били вложени хидрогенирани растителни вместо млечни мазнини. Основната причина за всички тези "трикове" е да
се намалят разходите на производители т.е. с минимум вложение да се извлече максимум печалба. Спестявания са реализирани и от друго - при половината (5 от 10) от изследваните търговски марки е
засечено високо ниво на въглехидрати, което говори за добавяне на нишесте или друг полизахарид, показва анализът. Наскоро от данните на Центъра за икономически изследвания в селското стопанство
стана ясно, че само през 2016 г. българите са изяли в различни продукти 25 хил. тона сухо мляко и 12 хил. тона палмово масло. Част от него вероятно е било използвано и в производството на
кашкавал.
Проблем при част от изследваните продукти е и степента на зрялост, която не може да е по-малка от 20%. По този показател 8 от 10 марки не удовлетворяват изискването на стандарта. Нещо повече -
останалите 2 марки са откровени имитации, като едната от тях е "сглобена" само от немлечни мазнини и сухо мляко.
За разлика от предходни сравнителни анализи този път от "Активни потребители" са били подкрепени от икономическа полиция. От Българската агенция за безопасност на храните пък са били ангажирани да
направят официални тестове.
От агенцията предупредиха, че започват засилени проверки по повод на предстоящите великденски празници. Според експерти обаче отсега е ясно, че поне половината потребители ще посегнат към козунаци,
които се правят от миксове или са с вложени бои вместо яйца, защото са по-евтини. Качествените - направени от яйца, масло и мляко, са по-скъпи и част от хората може да не успеят да си ги
позволят.
РИСК
Последствията от икономиите при кашкавала, засечени от "Активни потребители", крият рискове за здравето на потребителите. Експертите изтъкват, че влаганите хидрогенирани мазнини съдържат висок
процент наситени трансмастни киселини, които увеличават рисковете от сърдечно-съдови и онкологични болести. Добавянето на заместители като нишесте, сухо мляко, млечен/суроватъчен белтък и повече
вода изменят химическия състав и микробната популация на продуктите. Ниската степен на зреене също е проблем - тя повишава риска в крайния продукт да попаднат патогенни бактерии, което може да
доведе до храносмилателен дискомфорт и до алергии.
