До този извод са стигнали немски учени, автори на статия в сп. Нейчър
Изследователи от Института по изучаване на климата в Потсдам са изяснили, че съотношението на получената слънчева радиация и концентрацията на СО2 в атмосферата са основният критерий, позволяващ да се обяснят последствията от осем цикъла на застудяване и отстъпване на ледниците в историята на Земята. Дори ограничената намеса на човека в естествения въглероден баланс на планетата отлага настъпването на следващия ледников период със 100 000 години, твърдят учените.
Като построили климатичен модел на Земята, отчитащ атмосферните, морските, ледниковите фактори, както и глобалния въглероден цикъл, климатолозите са изчислили въздействието на емисиите на СО2 върху обемите на ледовете в Северното полукълбо. Дори неголеми емисии въглероден двуокис ще влияят на съдбата на ледниковите щитове в продължение на десетки хиляди години.
"Дори без отчитане на антропогенните климатични промени новата ледникова епоха е трябвало да започне не по-рано от 50 000 години, което прави холоцена рекордно дълъг междуледников период. Но нашето изследване показва, че емисиите на СО2 от изгарянето на нефт, газ и въглища може да отложат този срок с още 50 000 години. Всъщност ние пропускаме цял цикъл – това е невиждано явление", отбелязва водещият автор на статията Андрей Ганополски.
