Температурата на въздуха нараства през последните 30 години три пъти по-бързо спрямо целия ХХ век
В Европа зимите стават все по-меки, а летата – по-топли. От 1998 година годишните температури са по-високи от климатичните стойности в периода 1931 – 1990 година. Това заяви проф. д-р Веселин Александров – Директор департамент "Метеорология", НИМХ – БАН на Международната конференция за катастрофичното застраховане, която продължава да тече в момента в София хотел Балкан.
Засушаванията зачестяват, както и аномалните валежи.
Дебелината на снежната покривка показва ясна тенденция за намаление към края на ХХ век. С това се увеличава и тенденцията за недостиг на вода в почвата.
Данните от фенологични наблюдения показват изпреварване в развитието на растенията с 7 – 15 днив различните климатични райони.
По думите му всичко това се дължи на различни причини като преместване на континентите, вулканичната дейност, океанските течения, слънчевата активност, промяната в земната ос и т. н.
Според експерти по климата "с много голяма увереност може да се твърди", че техногенни фактори от 1750 година насам са довели до повишаване на глобалната температура.
Климатични промени винаги е имало. Проблемът сега е, че настъпват по-бързо и голяма част от учените считат, че това е следствие на човешката дейност. Климатът се е променял преди, ще продължи да се променя. Въпросът, който стои на дневен ред, е кой е главният "двигател” за това – антропогенният фактор или другите природообразуващи фактори.
На този етап не може да се каже кое с колко процента влияе на климатичните промени, но така или иначе през последните 50 години е факт, че климатът се затопля и процесът продължава. Има и хипотези, според които затоплянето е приключило и ще настъпи нова ледникова епоха.
Климатът не може да се определи точно, защото е отворена система, на която влияят различни фактори като Ел Ниньо, Слънцето, дори самият Космос. 2011 г. беше с положителен слънчев максимум, но дали 2012 и 2013 г. ще е така, не може да сме сигурни. Не е и толкова важно. Според поддръжниците на теорията за ледената епоха след 10-20 години ще бъде толкова студено, че няма да ни се иска да излизаме. Аз обаче не бих го твърдял. Според българските астрономи температурата при такъв сценарий би се понижила с 1°. Но ако приемем, че тя досега пък се е повишила с над 1°, излиза, че дори няма да се балансира.
Има ясен сигнал през последните 20 години към затопляне. Преди това климатът в България и в Югоизточната част на Балканите показваше тенденции към захлаждане. Сега от 20 години се отчитат положителни температурни аномалии.
В нашия институт се използват сценарии на това как биха се развили, да речем, социално-икономическите условия на територията на Европа, какво ще бъде потреблението на електроенергия, отделянето на парникови газове в атмосферата и др., и на базата на тези сценарии се пускат климатични модели, които за съжаление – почти всички - симулират спад на валежите на Балканския полуостров, особено през топлата част на годината.
Това значи проблем с водните ресурси, по-малко вода като цяло. Освен това досега беше доста влажно, а след влажни периоди винаги следват период на засушаване. Съгласно климатичните сценарии екстремните събития като засушаване, свлачища, горски пожари или интензивни валежи, се очаква да се увеличат вследствие на глобално затопляне или застудяване.
Това е проблем, който ще продължава да съществува и ние трябва да имаме готовност за адекватни мерки – да се информира обществеността, да има усилия към съхранение и по-рационално използване на водни ресурси и др.
сушата и жегата са свързани с някаква цикличност. Колегите в Европа, полагат усилия да намерят някаква цикличност. Статистически тя съществува. Например засушаване е имало през 25-та година, през 45-та г., 65-та, 85-та, т.е. през 20 години. Всички очаквахме през 2005 г. също да е така. Но не беше. Т.е. има някаква цикличност, но на този етап от развитието на науката не можем да кажем каква закономерност има тя. Опитваме се да систематизираме нещата, но в крайна сметка природата знае повече от един професор.
