Инициатор на каузата е Томас Миндер, независим депутат и предприемач в козметичния сектор
Мениджърите в швейцарските заседателни зали от "Новартис" (Novartis) до "Ю Би ЕС" (UBS) се готвят за референдум в неделя по въпроса дали да дадат повече правомощия на акционерите за ограничаване на възнагражденията на ръководния персонал, предаде ДПА, цитирана от БТА.
Гласоподавателите трябва да се произнесат дали банкерите и ръководителите на компании имат право на щедри златни споразумения и бонуси. Ако предложението бъде прието, държавата ще предприеме също така стъпки за ограничаване на прекалено големите заплати и дори би могла да изпраща алчните мениджъри в затвора.
Инициатор на каузата е Томас Миндер, независим депутат и предприемач в козметичния сектор.
Той започна кампанията си преди пет години на фона на общественото възмущение от огромните заплати на банкерите, които мнозина възприемат като главните злодеи в дъното на световната финансова криза.
Според специалисти, занимаващи се с проучвания на общественото мнение, 64% от гласоподавателите подкрепят плана му.
Инициативата получи тласък в средата на февруари, когато стана известно, че напускащият председател на швейцарския фармацевтичен гигант "Новартис" Даниел Вазела ще получи 72 милиона швейцарски франка (77 милиона долара) за шест години като компенсация, че няма да работи за конкуренцията. Въпреки че Вазела отказа парите под обществения натиск, избухна огромно обществено недоволство.
Инициативата получи тласък в средата на февруари именно заради случай в швейцарския фармацевтичен гигант "Новартис"
"Това нанася огромна щета върху социалната сплотеност в страната ни," заяви министърът на правосъдието и полицията Симонета Сомаруга.
Миндер иска акционерите, а не членовете на управителния съвет на компанията, да имат последната дума за възнагражденията на ръководството.
Неговият план ще накара големите компании да гласуват всяка година, за да избират членовете на надзорния съвет. По-големите акционери като пенсионните фондове ще бъдат задължени да участват, така че резултатът да не бъде повлиян от въздържали се или задкулисни споразумения.
Някои бонуси на топ мениджъри ще станат незаконни - пример е "възнаграждението за добре дошъл" от 4 милиона франка на бившия ръководител на германската централна банка Аксел Вебер, когато той се присъедини към "Ю Би Ес" като председател на съвета.
Поддръжниците на инициативата посочват, че искат неспазващите разпоредбите да лежат в затвора до 3 години и бъдат глобявани със сума, възлизаща на до 6 пъти годишното възнаграждение на "провинилия се".
Ако гласоподавателите приемат плана, той ще бележи разтърсваща промяна за финансовия либерализъм, с който е известна Швейцария и заради който страната е приютила няколко световни производители като "Нестле" (Nestle), "Суоч" (Swatch) и "Холсим" (Holcim).
Швейцарските компании твърдят, че новите правила ще пречат на световните компании, базирани в Швейцария, и ще подкопаят конкурентоспособността на швейцарските фирми. Те финансираха кампанията си срещу инициативата с 8 милиона франка, докато групата на Миндер изхарчи 400 000 франка.
Противниците на плана го определят като евентуална причина за закриване на работни места. Те изтъкват също така, че ежегодното избиране на съвет би могло неумишлено да отвори вратите за хеджфондове и други "корпоративни нападатели", които може да се опитат да изтръгнат контрола на швейцарските предприятия.
Без значение какъв ще бъде изходът от референдума в неделя, промени ще има, макар и не толкова драстични, колкото предвижда инициативата на Миндер. Правителството е подготвило контрапредложение, подкрепено от швейцарските работодатели, което автоматично ще влезе в сила, ако гласоподавателите отхвърлят инициативата.
Мярката цели да обуздае облагодетелстваните мениджъри, но разчита повече на доброволни постъпки. Листваните компании ще бъдат принудени да гласуват за заплатите на мениджърите, но резултатът няма да е задължаващ.
