"Не е богат този, който е измислил велосипеда, а този, който пръв е разбрал за това и го е превърнал в бизнес" - гласи основното правило, по което днес работи световната научна общност. А заедно с нея и разузнаването.
На 10 май във вашингтонското предградие Александрия беше обърната последната страница в историята на идеологическия шпионаж. На този ден магистратите осъдиха на доживотен затвор Робърт Хансен. Бившият високопоставен сътрудник на ФБР, работил за съветското, а след това и за руското разузнаване, бе наречен "последният войник на студената война". Експертите са на мнение, че агентите, които печелеха за своите "кантори" само очила за политическо противостоене, на практика вече са слезли от сцената. Тяхното място е заето от "прагматичните икономисти".
"Времената на безкористния, наивно-идеологически шпионаж, подобен на дейността на съпрузите Розенберг в САЩ или на съветския генерал Дмитрий Поляков, отминаха безвъзвратно - твърди специалист по въпросите на разузнаването от Вашингтонския център за стратегически и международни изследвания. - Предишните политически бариери рухнаха и шпионажът вече доста цинично се възприема като обикновен бизнес, който не се отличава много от търговията с компютри, автомобили или цигари...". Днес повечето разузнавателни централи са ориентирани към печеленето на пари за определена държава и по-точно към добиването на информация, която носи същите тези пари".
Тайните съкровища
Напоследък се забелязва невиждан интерес на специалните служби в цял свят към тесноспециализираната технологична информация. Причини за това са няколко. От една страна, през последните години стойността на иновациите нарасна стремително - държавите и големите корпорации са принудени да инвестират все повече средства в изследователска дейност с трудно предвидима възвръщаемост. От друга страна - самите иновации стремително остаряват. В същото време в напредналите страни фундаменталната наука все повече се сраства с големия бизнес. В резултат на това се наблюдава любопитна тенденция - за инвеститорите става икономически все по-изгодно да влагат средства не в самата иновационна дейност, а в инфраструктура по добиването на информация за нея.
Според данни на експертите, разузнаванията в целия свят проявяват най-голям интерес към такива отрасли като биотехнологията, самолетните и космическите технологии, телекомуникациите, компютърните технологии и програмното осигуряване, съвременните транспортни системи, модерните конструкционни материали и покрития, включително невидимите, според технологията "стелт" (stealth), енергийните разработки, производството на полупроводници и т.н. ФБР е установило, че броят на престъпленията в САЩ, попадащи под членовете от законодателството за промишлен шпионаж, през последните години се е увеличил с 323 процента. В технологично развитите страни, които са и главните обекти на промишления шпионаж, смятат, че преориентацията на разузнавателните служби към икономиката застрашава националните интереси много повече, отколкото идеологическия модел на разузнаването.
Всяка година американската организация за индустриална безопасност "ЕйЕсАйЕс" (ASIS) отбелязва нарастването на броя на големите американски корпорации, които са били засегнати от шпионски атаки. Най-привлекателни се оказаха тайните на компютърния гигант "АйБиЕм" (IBM), на "Корнинг" (Corning Inc), който произвежда специални покрития, оптика и полупроводници, на "Ханиуел" (Honeywell Corp.) - за производство на авиационно и космическо оборудване, на "Ийстман Кодак" (Eastman-Kodak) за фотооборудване, включително за въздушни и космически снимки, на "ЕйТи&Ти" (AT&T) - за връзки, и на "Дженерал Илектрик" (General Electric) - за електротехника.
Американските специалисти подчератават, че САЩ са станали основна мишена за промишления шпионаж по две причини. Първо - в Америка повече, отколкото на други места, се инвестира в научноизследователските и опитно-конструкторските разработки - средно около 125 млрд. долара годишно. И второ - САЩ държат правата върху около 70% от световната интелектуална собственост, защото където и да живеят, повечето изобретатели се стремят да получат патент в Щатите.
Парадоксът в случая е, че именно американците са създатели на този процес, инвестирайки значителни средства в т. нар. интелектуална прахосмукачка. Тя обхваща и изтичането на мозъци, и "творческо осмисляне" на чужди разработки в областта на фундаменталните науки.
"Промишленият шпионаж не е новост, той е съществувал винаги. Новото е прякото въвличане на разузнаването на редица държави в ограбването на промишлени тайни в интерес на определени корпорации" - изтъква Бен Вензке, експерт в тази област. - Забравете времето, когато един шпионин срещу друг означаваше ФБР срещу КГБ. В наши дни корпоративният шпионаж означава френското разузнаване срещу "АйБиЕм" или "Митсубиши" срещу "Форд Мотор" (Ford Motor Company). В Япония съществува следната философия: защо да се пропиляват десет години и един милиард долара за изследвания, когато срещу подкуп от един милион можете да получите от всеки инженер в конкурентна фирма по-бързо и ефективно същите резултати. Едва през април тази година японското министерство на икономиката и промишлеността направи първите си плахи крачки за обявяването на промишления шпионаж за наказуемо деяние. Изглежда, че по подобен начин разсъждават и във Франция, защото макар че Париж и Вашингтон са военни съюзници, те си остават икономически конкуренти."
Кой е най-любопитен?
Какво ли не използват ловците на чужди технологични тайни в желанието си да постигнат поставената цел. В архивите на ФБР могат да се намерят описани направо комични истории. Например как южнокорейци "случайно" потапят конци от вратовръзките си в течности в американски лаборатории. Как китайци и японци "изпускат" белоснежните си кърпички в цехове и научни институти, в желанието си да отнесат образци от праха по пода. Как френски разузнавачи, маскирани като стюарди и стюардеси, поставят подслушвателни устройства в салоните на първа класа на самолети на "Ер Франс". Членовете на една руска научна делегация пък поставили залепваща лента на подметките на обувките си и така изнесли от самолетния завод в Лонг Айланд микрочастици от сплавите, от които се изработват американските изстребители.
Сред активните ловци на промишлени секрети в докладите на ФБР редовно се споменават Китай, Южна Корея, Русия, Германия, Бразилия, Мексико и други общо 23 държави.
На един семинар във Вашингтон бившият заместник директор на ФБР Реймънд Уонъл убеждаваше присъстващите, че: "Китайците настъпват!" По неговите думи Китай има най-голямото представителство в САЩ - над 3500 дипломати и търговски служители и около 90 хиляди студенти, стажанти и практиканти.
Друг кандидат за шампионската титла в тази област е Франция. В средата на 90-те години в американските компании "Корнинг", "АйБиЕм", и "Тексас Инструмънтс" (Texas Instruments) бяха разкрити общо двадесет агенти на тази държава. Французите възмутено отричат, че техните разузнавателни усилия превъзхождат аналогичните действия на другите промишлени държави. Пиер Марион, бивш шеф от разузнавателните служби, повдига рамене: "Ние не правим нищо особено. В този живот всичко е просто - всички шпионират за всички."
Сбогом, Бонд?
В книгата си "Изкуството на разузнаването" Алън Дълес посочва основните грешки на идеологическия противник: "Съветският съюз не можа да свали от сцената любовта, секса и алчността." Макар че това в същата степен се отнася и за сънародниците му. Във всеки случай в шумните разобличения от последните години парите често бяха основният движещ фактор за сътрудниците на американските тайни служби да предават секретна информация.
Експертите отбелязват, че деидеологизацията на шпионажа води до това, че от тази сфера постепенно изчезват хората с глобално мислене, каквито бяха гросмайсторите в шпионските игри Рудолф Абел или Ким Филби. Както казва бившият служител на ЦРУ Боб Байер: "Все повече изглежда, че златните времена на джеймсбондовците са загубени завинаги, бездуховността сякаш е парализирала хората."
Смяната на мотивацията води и до промяна в правилата на играта. Един от най-поразителните примери е фактът, че във Великобритания се обсъжда на правителствено равнище идея, която доскоро беше немислима - да се създаде профсъюз на шпионите. Шефовете на професионалните асоциации на висшите чиновници смятат, че е необходимо сътрудниците на английското външно разузнаване МИ-6 да ползват същите права, както обикновените държавни служители. Това означава, че шпионите трябва да придобият легален статут, като бъдат снабдени с карти за социално застраховане и т.н.
Истината е, че за да се върнат романтиката и моралната мотивация в професията на разузнавача, е необходима Идея. Като борбата с олицетворението на злото, заплашващо самото съществуване на свободния
свят. А по-добър кандидат за тази роля от международния тероризъм не може да се намери. Така че връщането на времената на агентите, работещи за идеята, е напълно възможно.
По сп. "Итоги"
