Промените в Закона за управление на етажната собственост ще узаконят вече извършеното индивидуално остъкляване на балкони и санирането на отделни части на панелките. Вече извършените дейности ще бъдат третирани като „заварено положение“
Няколко дни, след като Министерският съвет прие единодушно промените в Закона за управление на етажната собственост (ЗУЕС), текстът беше внесен за обсъждане в ресорната комисия на Народното събрание този понеделник (6 юли).
Според нормативните документи, парламентарната комисия има на разположение три дни да обсъди промените и ако няма обструкции, да ги предаде не по-късно от 24 часа преди гласуването им на депутатите. След последните промени в Правилника за работа на Парламента, народните представители могат да ги гласуват на първо и второ четене в рамките на едно и също заседание.
При очакваната съпротива на левицата, вероятно второто гласуване ще стане факт в някой от следващите дни. Правните стъпки, които следват са – промулгирането на закона от страна президента и правосъдния министър.
Окончателното легитимиране на приетия нормативен текст става три дни след обнародването му в Държавен вестник (ако самият закон не предвижда друг срок).
Самият Държавен вестник излиза в понеделник и петък, в редки изключения се печата извънреден брой в събота.
Иначе казано промените в ЗУЕС най-вероятно ще станат факт до края на месец юли, с което би следвало да се сложи край на остъкляването на балконите, санирането само на отделни апартаменти и всички останали дейности, за които няма издадено разрешително.
В новите текстове не се казва нищо за вече остъклените тераси и другите заварени промени, но от регионалното министерство, което е изготвило промените, заявиха категорично, че те няма да се премахват принудително.
Министър Лиляна Павлова също неколкократно посочи пред журналисти, че става дума за "заварено положение"
А това означава, че вече извършените строителни дейности ще бъдат узаконени след извършване на паспортизация и някакво дребно заплащане. (досегашната глоба беше от 100 до 500 лева).
Според експерти, дори и след сигнал на "загрижен" съсед, общината да наложи някакви санкции за извършена строителна дейност, те лесно биха паднали при обжалване в съда, тъй като в София практически няма панелна сграда от времето на соца, на която да няма извършено индивидуално остъкляване и саниране.
Най-вероятно и същият този "загрижен" съсед е извършил незаконно строителство.
Адвокати коментират, че ако срещу някого бъде подадено оплакване, то ще отприщи порой от жалби, тъй като в една панелка от 8-9 входа и на 8 етажа, апартаментите, запазени в девствения им вид могат да се преброят на пръстите на едната ръка.
Трябва да се отбележи, че промените в ЗУЕС дават възможност на решилите да се самосанират в "12 без 5" да си спестят огромните главоболия и една немалка сума в тичане за издаване на официално разрешение от общината.
Въпреки, че самият ЗУЕС е "по-рестриктивен" към подобрения върху частите на фасадите на блоковете, гледащи към улица и "по-благосклонен" по отношение на ремонтите в задния двор, общинските администрации по неясно каква причина изискват един набор документи в София и друг в Пловдив.
Освен логично изискваните "Конструктивно становище за носимост", "Архитектурна скица" и "План за безопасност", във всяка отделна община изискват още немалко и твърде различни като набор книжа.
В един от големите столични райони са си наумили да търсят от държащите да са изрядни пред закона собственици, документ за въвеждане на жилището в експлоатация, известният като Акт 16 документ и т.н и т.н.
Оказва се трудно те да бъдат набавени от новите собственици на строен преди поколение жилищен блок. Ентусиастите могат да опитат в архивите на Направление "Архитектура и градоустройство" към Столична Община, находящо се на ул. "Сердика" №5.
Оказва се кауза пердута, тъй като най-често тези масиви документация липсват.
В разговор главния архитект на въпросната община, поискал да остане анонимен, директно заяви - "От момента, в който започнах тази работа, разбрах, защо хората просто не си узаконяват подобренията по балконите и фасадите"...
Е, сега собствениците на имоти, дръзнали да направят нещо по тераси и фасади, могат да потриват доволно ръце. Влизат промените в закона в сила и заварват по фасадите на панелките нацвъкани всевъзможни чудеса на архитектурата.
Какво по-заварено положение от това?
Причините за готвените промени в законодателството са плановете на ГЕРБ държавата да монополизира санирането, което според опозицията е чисто предизборен ход.
Самите условия за включване в безплатното саниране също бяха приети нееднозначно от собствениците на панелки. Близо година след обявяването на програмата има сключени малко над хиляда договора за саниране при наличието на над 73 хил. панелки в страната.
Допълнително отделеният от държавата ресурс се оказва изключително недостатъчен. Кабинетът насочи целево един милиард лева, а преди броени дни стана ясно, че Европейската банка за развитие ще отпусне още 300 млн. лева.
За колко блока точно ще стигнат парите, засега не е ясно, но според експерти екстрата "безплатно саниране" няма да огрее и половината от вече подписалите. Лиляна Павлова уточни миналата седмица, че сега държавата поема изцяло санирането на сградите, но с времето това ще става чрез самоучастие – изказване, което допълнително ще охлади мераците за регистриране на нови сдружения за саниране.
Допълнително – на проведена вчера Конференция за енергийна ефективност в София стана ясно, че поне 50 млрд. лв. са нужни за пълно саниране на жилищните сгради у нас. Това това заяви Десислава Йорданова, съветник на строителния министър обясни, че по държавната програма за саниране има регистрирани 2160 етажни собствености".
Според критици, ако се запази сегашното темпо на финансиране за пълното саниране на панелките у нас ще са необходими не по-малко от 50 години, тъй като кабинетът разширява непрестанно кръга на възможните реципиенти (като намалява изискуемия първоначално брой домакинства в етажната собственост и т.н.)
Така че – юруш на остъкляването на балконите, броени дни остават до узаконяването им...
