$20 млрд. мръсни пари изнесени зад граница
Два тона колети, пълни с долари са изнесени от България само през летище София, а обща 20 млрд. долара са мръсните пари, изчезнали в чужбина в началото на прехода. Това пише в доклада на
Националната следствена служба за организираната престъпност, който "Монитор" продължава да публикува.
В анализa се казва още, че схемата за изнасянето на парите, особено през първата половина на 90-те години, е била опростена при липсата на какъвто и да е контрол върху банковите преводи.
"Не е тайна, че липсата на изрична законова забрана даде възможност на банките в първите години на прехода да "инвестират" пари зад граница и да ги депозират в чужди банки, изнасяйки ги като ценни
пратки", пишат следователите. Според техния анализ само през аерогара София в тези години са изнесени повече от 2 тона ценни пратки, съдържащи американски долари, а един милион в купюри от 100
долара тежи 8 килограма. Eдно изследване, проведено през 1993 г., показва, че през периода 1989-1992 г. в частни ръце в чужбина са преминали държавни капитали и активи размер на 1,2 млрд.
долара.
Според закона по това време нямаше мръсни пари. Не защото средствата, влагани в банки, в пирамиди, в приватизация и във всякакви други дейности винаги имаха законен произход, а защото такова
понятие нямаше, се казва в доклада. Липсвал и контрол, който да не допуска превръщането на незаконните печалби в законни. Никой не "перял" престъпно придобитите пари, а направо ги влагал, където си
поиска, без да доказва пред когото и да било техния произход.
Едва през 1996 г. бе прието, че прането на пари е престъпление чрез Закона за мерките срещу изпирането на пари. Едва през април 2003 г. пък към списъка на лицата задължени да разкриват и
предоставят информация за съмнителни операции и клиенти бяха добавени консултантите, брокерите и някои видове търговци. Чак през 1997 г. беше предвидена да се носи наказателна отговорност за
извършване на финансови операции или сделки с имущество, придобити по престъпен път.
През последните пет години в националното следствие е имало 8 разследвания за прането на повече от 97 млн. долара. Пет от делата вече са в съдебна фаза, едно е върнато от съда, а две са прекратени
още в фаза разследване. Най-голямо е делото срещу Пламен Цветанов, където става дума за 66 тома с документи, а изпраните пари са над 53 млн. долара.
Според следователите слаба роля в борбата с прането на пари игрaела Агенцията за финансово разузнаване. Тя била използвана само като пощенска кутия, която само препраща, подадените при нея данни, в
много случаи оскъдни и недостатъчни, към прокуратурата.
400 000 са фирмите фантоми в България, повечето от които се използват за точене на ДДС, пишат следователите, цитирайки Българската стопанска камара. Такива фирми се включват във веригата,
единствено от нейно име се създават фалшиви фактури и само тя е обект на данъчна ревизия. И когато този "бушон" гръмне се създава нова фирма.
Това стана възможно след като беше либерализиране на процедурата за съдебна и данъчна регистрация, оплакват се следователите. С цел да се спре точенето на ДДС през 2002 г. беше въведено
задължителното използване на ДДС-сметки. Единственият резултат от тази мярка беше, че така бяха отстранени дребните риби, а големите играчи в схемата дори бяха облекчени. Показателен е факта, че от
1999 г. насам под формата на ДДС-кредити се източват между 4 и 5 млрд. лева от държавната хазна. Според следствието не са адекватни и законовите мерки, които са взети, тъй като нямало дефиниция на
понятията "данъчна измама" и "непрaвoмерно източване на ДДС".
