Докторите загърбиха родните курорти, работят в Гърция през отпуската
Българските лекари могат да изкарат около 2000 евро само за два дни работа в Германия. Това съобщи за "Монитор” д-р Димка Меридонов, създател на платформата Forum der Medizin и сертифициран
консултант към немската банка за развитие.
"Тази практика не е нова, но дълго време бе спорна от юридическа гледна точка. От 2011 г. вече има добра законова база и лекарите могат да работят по няколко дни в Германия, без да имигрират”,
уточни д-р Меридонов.
Става дума за работа по заместване, т.е. когато техните немски колеги отсъстват по болест или са в отпуск. Заплащането било повече от атрактивно – от 80 до 120 евро на час, в зависимост от
специалността и тарифите на клиниката. Това практически означава, че за осемчасов работен ден всеки наш специалист може да изкара от 600 до близо 1000 евро, като разходите по нощувките му се поемат
от немската клиника. "Нашите лекари могат да работят на хонорар там през почивните дни, по време на годишната си отпуска или когато се оформят по-дълги празнични дни”, уточнява д-р Меридонов.
Оказва се, че практиката е добре позната и в Гърция. Между 2000 и 3000 евро могат да си докарат за 14-20 дни нашите лекари в Гърция по време на летните отпуски. "На практика за българските доктори
вече е по-изгодно да работят в частните клиники на южната ни съседка по време на ваканцията, отколкото по нашето Черноморие”, твърди д-р Ангел Ангелов, който вече е пробвал схемата.
В Гърция най-търсени и добре платени се оказват хирурзите и анестезиолозите. В повечето клиники техните възнаграждения зависят от броя на извършените интервенции. Те обаче имат и базов хонорар,
който им се изплаща независимо от направените операции или прегледи. Така, без особено натоварване, с една-две операции седмично заплатата им не пада под 1200 евро. При по-голямо натоварване сумата
е двойна. Някои от клиниките предоставят безплатни нощувки в хотелите за придружители, които са към болниците.
Заедно с повишаването на мобилността на работната ръка обаче зачестяват и нарушенията на трудовите права. Все още обаче нямаме база данни за това, какъв процент от нашите медици срещат трудности с
чуждите си работодатели.
"Ако сега ви кажа, че всеки пети има проблем с трудовия си договор то това няма да е точно, тъй като реално може би на една трета от медиците ни в чужбина правата се нарушават системно. Проблемът
е, че те не си търсят правата. Готови са на много компромиси, стига доходите им да са по-високи от тези у нас, независимо че са висококвалифицирани и техният труд струва точно толкова, колкото на
колегите им в съответната държава”, обясни д-р Меридонов. По думите й нарушения се правели в различни аспекти – непризнаване на специалността, нередовно изплащане на заплатата, липса на осигуровки
и т.н.
"Най-често правата на българските медици се нарушават в рехабилитационните клиники и в болниците от западните германски провинции”, споделя наблюденията си д-р Меридонов. Тя съветва лекарите, преди
да си стегнат куфарите за чужбина, да проверят дали има голямо текучество на кадри в избраната от тях клиника. Ако там често търсели по 20-30 специалисти, това било първият симптом за нещо нередно.
Трябвало да се има предвид също така, че всяка трета клиника в Германия е заплашена от несъстоятелност, т.е. желателно е да се избягват малките клиники и тези в пограничните райони.
Азербайджан и Скандинавия наддават за наши онколози
Азербайджан и Скандинавските държави наддават в момента за специалисти от източноевропейските страни, като най-желани от тях са нашите онколози.
В Азербайджан се търсят много детските онколози, като от там подчертават, че се работи с високотехнологична и модерна медицинска апаратура в сферата на химиотерапията.
Заплатата е атрактивна – 70 000 евро на година, шест седмици годишна отпуска, безплатен и обзаведен апартамент, един безплатен двупосочен самолетен билет до родината годишно, безплатна медицинска
застраховка и застраховка за лекарска грешка, както и възможности за пътуване на медицински конгреси и симпозиуми в Европа, Азия и Средния изток.
Скандинавските страни Швеция, Норвегия и Дания изпитват недостиг на ревматолози, онколози и специалисти по вътрешни болести. Те приемат лекарите, като осигуряват интензивен езиков курс за тях и
семействата им. Болниците там предлагат постоянни договори за работа, като се осигурява безплатен апартамен, безплатна детска градина или училище за децата, карти за градския транспорт за цялото
семейство и самолетни билети до родината. В периода, в който лекарят учи езика, му се плаща стипендия от 700 евро на месец плюс допълнителни помощи от 70 евро за всяко дете.
Субсидират джипита с по 300 000 евро
Германия отпуска на джипитата безвъзмездна субсидия в размер на 200 000 евро за разкриването или приемането на съществуваща вече практика и 100 000 евро за организирането на работата в нея. Мерките
са част от политиката на правителството на Ангела Меркел за привличането на общопрактикуващи лекари от България и Румъния.
"Германия е изправена пред криза за специалисти по "Обща медицина” – до 2020 г. там ще бъдат закрити 78 000 практики и затова е създадена тази организация за набиране на предприемчиви лекари от
Източна Европа”, твърди д-р Меридовов. Според нея това е един добър вариант за реализация на нашите специалисти.
Над 30 наши семейни доктори са заминали за Германия от септември миналата година досега, съобщават от Националното сдружение на общопрактикуващите лекари. Там нашите лекари – дори тези без
специалност, сключвали договор изключително лесно. Достатъчно било да знаят немски език. Стартовата им заплата била около 3000 евро на месец за работа в селище от мащабите на Сопот или Карлово. В
повечето случаи местните власти им предоставяли безплатни жилища и всички улеснения и освобождаване от такси за децата им в училище и занимания в групи по интереси, подобни на нашите кръжоци от
миналото. Освен това нашите джипита можели да правят специализации без проблем, като поемали и по няколко часа работа в болница, която освен за практика им се заплащала допълнително.
В България има дефицит от 1200 семейни практики
Близо 1200 семейни лекари са дефицит в момента в България. Толкова са опразнените практики, на чиито врати висят катинари, показва справка на НЗОК, която сключва договори с тях.
Най-оголени са практиките в труднодостъпните райони – Родопите, селата около Гоце Делчев, Разград, Монтана и Враца. От 5800 джипита у нас през 2000 г. към момента те са се стопили до 4723, показват
още данните на здравната каса. "Заради незавършена специалност "Обща медицина” от 1 юни се очаква да щракнат катинари на още 800-900 лекарски кабинети”, алармира вчера д-р Володя Василев,
председател на столичната колегия на джипитата. Тогава изтичал крайният срок, след който тези от тях, които не са се записали и не са завършили специалност, няма да имат право да практикуват. "В
столицата практики имат 853 лични лекари, от тях 250 са със специалност "Обща медицина”, 310 са с друга специалност, 168 са се зачислили за специализация, а 123 – нямат време за това”, категоричен
бе д-р Василев. Той предлага срокът за придобиване на специалност да бъде удължен до 2020 г., както и да се намали времето за придобиването й. За проблема неотдавна сигнализира и председателят на
Националното сдружение на общопрактикуващите лекари доц. Любомир Киров. По думите му между 18% и 20% от личните лекари още не са се зачислили за специализация и държавата трябва да помисли за
удължаване на срока.
140 германски студенти учат в МУ - Варна
140 германски студенти ще са първокурсници в Медицинския университет "Проф. д-р Параскев Стоянов” във Варна. В него се обучават студенти от общо 36 държави. От учебното заведение коментираха за
"Монитор”, че те имат много добро мнение за нашето образование по медицина.
В същото време обаче мнозинството от българските младежи, които се дипломират като лекари във Варна, търсят професионална реализация именно в Германия. Една по-малка част от тях се ориентират към
Англия и Испания, а единици са онези, които възнамеряват да стегнат куфарите за Франция. Масовото мигриране на младите медици е най-голямата болка на университетското ръководство. През последните
години по-малко от една трета от възпитаниците на Факултета по медицина във Варна остават да работят в България. Около 90% от студентите в последните курсове на университета заявяват, че нямат
никакво намерение да търсят реализация у нас. Едва 1% са категорични, че ще останат да се трудят в родината си.
Най-общо младите лекари желаят 2 неща - достойно заплащане и перспектива за професионално развитие. Дори и да се остави възнаграждението настрана, те срещат огромна спънка при желанието им да
специализират. В момента у нас тя е 3 вида – държавна поръчка, да си я платят сами или да разчитат на някакво външно финансиране. Бройките, които се отпускат за държавна поръчка, са крайно
недостатъчни. Така липсата на възможност за специализация и изключително ниското заплащане оформят двете основни причини за масовата миграция на младите лекари. Според преподавателите в
университета има и трета причина - атаките срещу медиците у нас са чести и изключително злонамерени.
$34 000 месечно за безкръвни хирурзи в Дубай
Елитни болници в Дубай и в Абу Даби предлагат много добри оферти на наши лекари и медицински сестри. Най-търсени са хирурзите - специалисти по т.нар. безкръвни операции. На тях клиниките са готови
да плащат месечна заплата от 34 000 долара без данъци, с едно пътуване до родината годишно на разноски на болницата. На медицинските сестри пък се предлагат заплати до 5318 долара на месец.
Офертите обаче важат за медици с безупречен английски език.
Обединените арабски емирства наемат лекари от Източна Европа, но предимство имат онези, които вече са били на гурбет във Великобритания, САЩ, Германия или Франция. По данни на най-големия сайт в
Европа за търсене на работа за медицински специалисти MedPharmJobs.com средните заплати в ОАЕ за лекари са между 9000 и 10 000 евро на месец след облагане с данъци. Търсят се предимно
акушер-гинеколози, радиолози, неонатолози, ортопеди, уролози, интервенционални кардиолози и анестезиолози.
Кувейт също предлага примамливи възможности, като там обещават на докторите заплата между 6500 и 10 000 евро месечно, безплатен апартамент, безплатно участие в курсове и конгреси, медицинска
застраховка и самолетни билети до родината веднъж годишно. Кандидатите за там трябва да знаят английски на средно ниво.
Пращат младите медици по родните им места
Пациентите в малките населени места все по-рядко имат достъп до качествено обслужване, тъй като младите лекари избягват тези болници.
Супервайзъри поемат обучението им в първите 3 г.
Болниците ще ги назначават и ще пазят щатовете им, докато се учат
Младите лекари да специализират в болниците по родните си места, за да не остават малките градове и селата без медицинско обслужване. Предложението е на зам.-председателя на Българския
лекарски съюз д-р Юлиан Йорданов и то трябва да залегне в екшън плана към Националната здравна стратегия (2014-2020).
За целта обаче тези лечебни заведения, които ще поемат практиката на младите лекари, трябва да лицензират една или две специалности, както и да назначат лекари супервайзъри, които да поемат младите
си колеги.
Ако предложението на д-р Йорданов мине, завършващите медицина ще трябва първо да натрупат 3 години "селски стаж” преди да отидат за 2-годишна специализация в някоя университетска или
многопрофилна болница. От съсловната организация обаче се надяват част от тези лекари все пак да останат по малките населени места, тъй като вече ще са се интегрирали в колектива.
Специализантите да се обучават не само по държавна, но и по общинска или частна поръчка, е другата възможност, с която младите доктори могат да бъдат задържани в родината. "Така колегите ще
имат морален ангажимент да останат”, коментира още д-р Йорданов. По думите му напоследък практиката е, щом вземат дипломите си, те да заминават директно за чужбина.
По данни на БЛС към момента у нас най-остър е дефицитът за анестезиолози, епидемиолози, съдебни медици. Проблемът е, че напоследък не достигат и педиатрите. Това са специалностите, които са добре
платени в Европа и затова текучеството в тези области е най-голямо. "Между 500 и 600 лекари напускат страната всяка година”, припомни преди дни председателят на БЛС д-р Цветан Райчинов. По думите
му около 3000 лекари са емигрирали от България през последните шест години - от 2008-а насам. Само от началото на годината страната са напуснали 24-ма специалисти.
Най-малко са медиците в Силистра - едва 314, Разград - 316, и Смолян – 335 души. Във Видин липсват уролози - за такъв доктор хората пътуват по 90 км до Монтана. В Търговище няма специалисти по уши,
нос, гърло, вътрешни болести и кардиология. Най-малко са невролозите в Ямбол и Видин, а в Габрово пък не достигат хирурзите, твърдят от БЛС.
Недостиг на 50 000 медсестри мъчи Европа
Недостиг от 50 158 медицински сестри само в рамките на Европейския съюз - това отчита общоевропейската мрежа за набиране на кадри (EURES).
Работодатели от 20 страни търсят медицински сестри, като най-много свободни места има във Великобритания – 32 694. Болниците в Швеция предлагат работа на 6268 сестри, а тези в Германия
разполагат с 6127 вакантни позиции.
"От 2 г. насам българските медсестри се насочват към Великобритания, Швейцария и Белгия. До преди това основни дестинации бяха Испания, Италия и Малта”, обясни за "Монитор” председателят на
Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи Милка Василева. Основната причина за промяна на дестинацията е по-високото заплащане.
Работа зад граница избирали главно млади кадри, което обяснява средната възраст на българските медсестри – 52 г. За разлика от лекарите те рядко избирали Германия, защото срещали проблеми при
признаване на дипломите.
Консултантите към Агенцията по заетостта признават, че избягват да публикуват обяви за медици, въпреки че това са едни от най-търсените кадри в страната. "Първо, и у нас има криза за медицински
персонал. Освен това лекарите и сестрите могат много лесно сами да намерят работа, трябва само да пуснат автобиографията си в съответната болница”, обясни EURES мениджърът за работа в Германия
Славка Радева.
Българските частни агенции за подбор на персонала също отчитат бум на обявите за кадри в бели престилки. "Медицинските сестри имат голямо поле за изява – от болници до старчески домове и асистенти
на частни лица”, твърди специалистът по подбор на персонала Виолета Асенова. По думите й заплатите са между 2000 и 2500 лева.
В цяла Европа се търсят и лекари, но заявените свободни позиции са 10 пъти по-малко от тези за медсестрите. В момента болници от 20 европейски държави търсят 6829 доктори. Любопитен е фактът,
че Великобритания не е обявила нито едно свободно място, затова пък Германия търси спешно 3216 лекари, Швеция - 889, а Испания - 534-ма.
Въпреки липсата на кадри в бели престилки у нас родните болници не търсят персонал чрез европейския портал EURES. "Никой български работодател не би се наел да търси лекар или сестра чрез EURES,
защото знае, че няма да намери такъв, който да работи за 400 евро месечно”, обясниха от Агенцията по заетостта. Затова директорите обявяват свободните си позиции на сайтовете на лечебните
заведения.
