Понастоящем от касата смятат, че здравното министерство трябва да плаща за тези болни. В МЗ все още уточняват как може да стане това
"Не достигат 30 млн. лв. за пациентите, потърсили спешна помощ в болниците, които не остават за лечение, а се пренасочват след прегледите към доболничната помощ", заяви зам.-министърът на
здравеопазването д-р Матей Матеев пред Инфорадио. Все още не е направено точното разграничение между спешна и неотложна помощ и докъде това е ангажимент на болниците и откъде - на семейните лекари,
допълни той. "МЗ препоръчва на джипитата да сключват договори със 147-те звена на Бърза помощ в страната", каза още Матеев.
Още м. г. болниците се оплакаха, че трупат дългове заради преминали спешни пациенти, които не остават за лечение и съответно разходите за тях не се плащат от здравната каса. Проблемът обаче не беше
решен и в настоящия рамков договор между здравната каса и лекарския съюз. Понастоящем от касата смятат, че здравното министерство трябва да плаща за тези болни. В МЗ все още уточняват как може да
стане това.
Въпреки че част от дълговете на болниците за м. г. бяха покрити от кабинета, общо лечебниците влязоха в 2006 г. със 110 млн. лв. борчове, припомни Матеев. Предстоят ни разговори с мисията на МВФ по
този въпрос, допълни той.
"В края на тримесечието ще се види как е проработил рамковият договор и ако е необходимо, ще се направят някои промени", каза Матеев по повод недоволството на лекарите в страната от част от
текстовете в договора. Медиците не са съгласни с по-големия обем профилактика, който се вменява на личните лекари, и от това, че няма клинични пътеки и съответно - заплащане, за част от диагнозите,
които се лекуват в болниците.
"В средата на годината ще може и по-точно да се прецени как работи системата, след като изцяло финансирането на болниците е към НЗОК", каза още Матеев. Според него обаче парите ще стигнат.
