Издържаме най-скъпите чиновници в Европа

Контрабандата обезсмисля скока на акцизите на цигари и алкохол

Министерството на финансите обяви данните за изпълнението на държавния бюджет за първия месец на (вероятно) последната година, през която България няма да е член на Европейския съюз. Иронията е, че в момента, в който българското членство в ЕС стане сигурно (вероятно към средата или втората половина на годината), европейската тема ще започне да губи значение и постепенно ще се засилва вниманието към вътрешните икономически проблеми.
До 31 януари 2006 г. държавната машина (правителство, всички министерства и агенции, общини, съдебна система) е успяла да похарчи над 1,3 млрд. лв. В сравнение със същия месец на 2005 г. ръстът на разходите е 6,5%, или около 81 млн. лв. Нарастването е малко по-бавно, но е около 3 пъти по-високо отколкото преди 2 г. Според статистиката най-бързо растат разходите за заплати и осигуровки на бюджетните служители, както и социалните разходи, докато субсидиите и парите за издръжка намаляват.
Капиталовите разходи се свиват малко, но намалението със сигурност ще бъде наваксано по-късно. Снижение с около 7% има при разходите за лихви, което може да е следствие както от сравнително ниските нива на лихвите в международен план, така и от скорошното изплащане на част от дълговете на българското правителство към международни кредитори.
Как да се намалят харчовете
Държавните разходи в България са по-високи от тези на всички нови членки на ЕС, както и на всички страни кандидатки. В същото време качеството на публичните услуги не е добро. Очевидна е необходимостта от повишаване ефективността на разходваните средства. Ето няколко възможни промени:
* Оптимизиране броя на бюджетните служители и съответно на разходите за издръжка
* Намаление на субсидиите за губещи предприятия и дейности чрез подобряване на тяхното управление
* Прехвърляне на част от разходите към частния сектор - чрез концесии и приватизация и повишаване конкурентността на обществените поръчки
* Подобряване ефикасността на програмите за намеса на пазара на труда
* Намаление на държавните дългове, което да намали плащаните от бюджета лихви
Подобни промени могат да осигурят икономия от 1,5-2 млрд. лв. годишно.
Докато през януари м. г. приходите от приватизация са били около 430 млн. лв., през първия месец на 2006 г. те са едва 3 млн. Един по-бърз и конкурентен приватизационен процес може да осигури значителни приходи - не по-малко от 400-500 млн. лв. годишно през следващите 3-5 години.
Бюджетни приходи
Приходите за месеца в консолидирания бюджет са 1,4 млрд. лв., което показва растеж 6,5%. Данъчните приходи отчитат сравнително бързо нарастване, единствено изключение са акцизите, които са намалели с 5,6%. Най-вероятно това се дължи на шока, предизвикан от увеличението на акциза на цигарите и свързаните с него презапасявания през м. г., както и повишаване дела на сивия сектор.
Приходите от осигуровки нарастват с над 1%, което е учудващо при положение, че осигурителните вноски бяха намалени от 42% на 36% и в допълнение беше продължена пенсионната реформа с увеличение дела на частните пенсионни фондове. Въпреки спада на акцизите общо данъчните приходи растат с 8,5%. Това е по-малко от миналата година, но все пак е значителен ръст, който вероятно ще се запази и дори може да се увеличи, ако акцизите покажат растеж.
Неданъчните приходи намаляват с 4,2%, докато помощите спадат с 29%. При положение че не се очаква спад в приходите от европейски фондове, можем да предполагаме, че тази тенденция няма да е трайна.
Бюджетният излишък през януари надхвърля 93 млн. лв. - най-висок излишък за първия месец на годината, откакто се публикуват данни за бюджета. Ръстът е над 6% спрямо м. г.
За цялата 2006 г. в бюджета са планирани приходи в размер на 18,3 млрд. лв. Това представлява нарастване само от 1,5%, което със сигурност ще бъде надхвърлено. Ако приходите продължават да нарастват с темповете от януари, в края на годината преизпълнението ще достигне почти милиард лева. Много е вероятно обаче растежът да се ускори до около 10%, в който случай преизпълнението ще достигне 1,5 млрд. лв.
Реформа в разходите на бюджета може да спести около 1,5-2 млрд. лв., докато преизпълнението на приходите вероятно ще достигне 1-1,5 млрд. Допълнителни приходи могат да се реализират от по-бърза приватизация и концесиониране на държавна и общинска собственост. В резултат правителството би могло да разполага с между 2,5 и 3,5 млрд. лв. за данъчна реформа и намаление на облагането на гражданите и фирмите.
Алтернативи за реформа:
* Намаление на данъка върху печалбата - всеки процентен пункт намаление "струва" на бюджета около 50 млн. лв. загуба на приходи при статично изчисление. Отчитайки динамичните ефекти, бюджетът вероятно ще загуби не повече от 25 млн. за всеки процент намаление на данъка (това се потвърждава от ефекта от данъчните намаления през 2005 г.).
* Нулев данък върху реинвестираната печалба - опитът на Естония с подобна политика показва, че през първите години от въвеждането му приходите спадат с около 50% и се възстановяват около третата-четвъртата година на предходните нива като дял от БВП. Следователно нулевият данък би струвал около 500 млн. лв. на бюджета.
* Намаление на данъка върху доходите - при него също намалението с един пункт води до статична загуба на приходи за бюджета от около 50 млн. Динамичните ефекти могат да сведат тази сума до около 40 млн.
* Намаление на осигурителните вноски - свалянето с 1% би отрязало от приходите около 100 млн. лв. Отчитайки динамичните ефекти, спадът на приходите вероятно ще е по-малък - около 60-70 млн.
Разполагайки с 2,5-3,5 млрд. лв., могат едновременно да се направят следните данъчни реформи - въвеждане на нулев данък върху реинвестираната печалба (или намаление на ставката по данък печалба до 7-8%), намаление на данъка върху доходите до 10%, намаление на осигуровките до 10-14%. Дали ще станем свидетели на тази или подобна данъчна реформа предстои да видим много скоро.