Спешните лекари се зарекоха да не спират работа
В 166 общини няма дежурни лекарски практики на джипита, които да осигуряват медицинска помощ след работно време и в почивните дни на хората. Едва в 98 от общо 264 общини в страната има осигурени кабинети с такива дежурства. Това съобщи председателят на Асоциацията на работещите в Спешната помощ д-р Десислава Кателиева вчера. Без неотложна помощ са оставени жителите предимно на малките населени места и в отдалечените райони, където медицинските кадри не достигат като цяло. Затова по време на грипна епидемия се налага спешни лекари да кръстосват страната с линейки, за да мерят температура, разказа тя.
По думите й през това време тежкоболни с инсулти и инфаркти чакат и са на косъм от смъртта и усложненията.
Да се въведат критерии за спешни, неотложни и неспешни състояния и те да залегнат в здравната стратегия за 2014-2020 година, изготвена от Министерството на здравеопазването.
За това настояват от асоциацията, като се мотивират, че така ще се отсяват действително спешните от неспешните случаи и ще се помага по-бързо на хора в риск за живота.
Спешните медици подкрепят колегите си от болниците, които започнаха половинчасови протести от 31 октомври.
Ние обаче категорично няма да спрем работа, пациентите могат да разчитат напълно на нас, увери д-р Десислава Кателиева.
Докторите от лечебните заведения протестират срещу орязания им от здравната каса бюджет, който от септември до края на годината ще им бъде изплатен на 80 процента, като останалите 20 на сто ще бъдат преведени до 20 януари.
От Асоциацията на работещите в Спешната помощ подчертаха, че в ефективен протест ще се включат само служителите, които не са на работа.
Те поискаха двойно увеличение на заплатите си
Лекар с над 20 години стаж и специалност получава 890 лева сега, посочи д-р Десислава Кателиева. От там поискаха още ново оборудване за центровете в отдалечените селища в страната и организиране на кабинети за неспешна помощ, на които да плаща здравната каса.
