Все повече българи пазаруват в магазините само на промоция. В потребителската си кошница те слагат единствено промоционалните предложения на веригите. И ако не намерят търсената стока на намалена цена в един магазин, отиват в друг
Около 17% е стигнал делът на продадените продукти "на промоция” от общия оборот през 2014 г. у нас, показват последните проучвания за пазара на т.нар. бързооборотни стоки на агенция "ГфК България”. Увеличаването му е трайна тенденция в последните години.
Според някои експерти дори вече е надминал "здравословните” обеми, защото с купуването само на промоция се губи лоялност към определена търговска верига и към определена марка стока. От това потърпевши са и двете страни - търговци в лицето на веригите и самите производители, които губят лоялните си потребители, стана ясно на конференция "Пазар на промоция”, организирана от сп. "Прогресив”.
Не може да се каже, че българинът купува само на промоция, много е различно и обобщаването е неправилно, коментира обаче Милена Драгийска-Денчева, управител на "Лидл България”.
Според нея зависи и от самия бизнесмодел на веригата. В някои се залага много на продажбите в промоция, другаде не толкова.
И по данните от потребителския панел на ГфК за Централна и Източна Европа положението на българския пазар не изглежда тревожно засега.
Страната ни е далеч зад Чехия, където 51% от бързооборотните стоки се реализират чрез промоционални предложения. С много по-висок дял на продуктите с намалени цени са и Австрия, Хърватия, Унгария, Словакия. Ориентировъчно, колкото и у нас, са продажбите на промоция при съседите от Румъния и в Полша.
Най-малко този маркетингов подход се използва в Турция, където само 7% от оборотите са със стоки на намалени цени, а в Русия е 10 на сто. Сръбските търговци също недолюбват промоциите и делът им там е само 11 процента.
Всъщност промоционалните предложения не винаги са ценови - тоест с отстъпка от редовната стойност. Понякога са и количествени, например по-евтино излизат 2 продукта в една опаковка или има допълнителен бонус от 20% по-висок грамаж.
Независимо от маркетинговите решения обаче е ясно, че потребителите все повече свикват на намалените цени и ги търсят целенасочено, като се отказват да купуват на редовната.
Именно и това е най-голямата опасност за производители и търговци - завъртането в спиралата на промоциите, от която излизането е трудно.
Пазарните данни показват, че макар и като цяло общият дял на промоциите у нас да не е много висок, то има важни продуктови категории, в които намалените цени преобладават над редовните.
Това например са уискито, кафето, подправките, душгеловете, шампоаните и продуктите за косата. По-слабо засегнати са прясното и киселото мляко, бирата и соковете.
Проблемът при промоциите е, че с тях се генерират големи ръстове в обемите продажби, но трудно може да се говори за големи печалби. Или възвръщаемостта на средствата, които влага производителят, доставчикът или търговецът пада. Със сигурност обаче тази тенденция е от полза за потребителите.
Според Христо Петров, директор "Търговия и маркетинг” на "Кауфланд”, е невъзможно да се говори за опасни тенденции при пазаруването на промоция. Той твърди, че не е ясно и как изобщо някой може да сметне точен процент на дела на продажбите в промоция за България.
"Има търговци, на които и 100% от продажбите им са на промоция, но това е избраният бизнесмодел - например от онлайн фирми, които обаче предлагат 10 артикула”, обясни Петров. В същото време, ако верига с 10 000 артикула пусне 100 на промоция, то като дял това е само 1% от всички.
Затова и нищо страшно или нетипично не ставало.
Иначе по данните на НСИ крайното потребление у нас има годишен ръст от 1,1% през първото тримесечие. Това е и една от причините за регистрирания икономически растеж от 2 на сто.
Но ако се разгледат други данни на националната статистика, излиза, че увеличението на потреблението е заради ръст на цените, а не заради по-голямо реално пазаруване в обем. Изводът е заради изследване, според което намалява потреблението средно на човек от домакинството на почти всички основни храни. Например при хляба и тестените изделия спадът през първото тримесечие на 2015 г. спрямо същия период на 2014 г. е от 23,8 на 22,7 кг. При яйцата намалението е от 35 на 33 бройки. Спад е отчетен и на потреблението на прясно мляко от 4,9 на 4,5 литра и на зеленчуци - от 9,7 на 9,3 кг. Без промяна пък остава консумацията на месо, колбаси, плодове и зрял фасул.
