Бюджетът дава над 3 млрд. лева годишно само за издръжка на чиновниците
Държавата с нейните чиновници и предприятия струва много скъпо на българските данъкоплатци. Само за издръжката на администрацията - централна и общинска, бюджетът харчи над 3 млрд. лева годишно, става ясно от справка на Министерството на финансите. При това сумата не включва заплатите и осигуровките на чиновниците, тя показва само разходите за командировки, обучение, коли и гориво, ток, вода, парно и телефони, хартия и други материали, храна, външни услуги, текущи ремонти. Отделно държавата "подкрепя" със значителни суми своите дружества. В периода 2007-2013 г. са налети 4.4 млрд. лева, изчисли Институтът за пазарна икономика (ИПИ).
Според данните на МФ, предоставени в отговор на питане от депутата от Реформаторския блок Гроздан Караджов, издръжката на армията чиновници е достигнала своя пик през 2008 г. с похарчени 4.21 млрд. лева. През следващите години има известно свиване и през 2013 г. сумата е била 3.42 млрд., а през миналата година - "само" 3.29 милиарда. Числата показват, че горе-долу 4-5% от годишния бюджет на страната отива за покриване на разноските на административния апарат, като от 2012 г. насам харчовете на държавните служби се свиват, но на общинските растат.
И държавните предприятия са тежък камък на шията на българския данъкоплатец, разкрива анализ на ИПИ. През 2007 - 2013 г. те са "усвоили" 4.369 млрд. лв. от бюджета под формата на държавни субсидии и капиталови трансфери. Налетите в държавни фирми пари са равни на 1/4 от всичките бюджетни разходи за образование за същия период, отбелязват от института. Обобщението на данните, подадени от 11 министерства, сочи, че разходите, крепящи държавните предприятия, са стигнали връх точно преди кризата, а след това варират около 600 млн. лв. годишно.
Челници по харчене на бюджетни пари са предприятията под шапката на Министерството на транспорта, които между 2007 и 2013 г. са получили повече от 2.5 млрд. лева. 96% от тази сума са усвоени от холдинга БДЖ, дъщерното му дружество "Пътнически превози" и НК "Железопътна инфраструктура".
Около 2% от всички консолидирани разходи потъват всяка година в държавните предприятия на държавата, като най-голямата "черна дупка" остават предприятията от групата на БДЖ. И това се случва, въпреки че все по-малко хора ползват железницата - пътниците са намалели почти наполовина от 2000 г., когато са били 50 млн., и 2012 г., когато вече са 26.5 млн.
Другият голям получател на бюджетни пари са болниците - малко над 1 млрд. лв., или 5% от бюджета на здравното министерство за периода. Най-големи преводи са отишли в болниците в София, Пловдив, Шумен и Варна. Енергетиката е трета в класацията по фирми, разчитащи на държавна подкрепа - основно заради НЕК.
