Договорени са най-ниските възнаграждения за над 1 млн. българи
50 млн. лв. повече ще влязат в НОИ догодина заради по-високи осигурителни прагове. Вицепремиерът Йордан Христосков обяви, че ще вдигне с 4,2% праговете във всички сектори без споразумения между
синдикати и работодатели.
Двуцифрен ръст на минималните осигурителни доходи догодина ще има в три икономически бранша. Според подписани споразумения между работодатели и синдикати в производството на мебели те се увеличават
с 13,2%, в производството на електросъоръжения - с 12,6%, а в производството на компютърна и комуникационна техника - с 11,3%. В други два сектора с огромен брой заети - селското стопанство и
търговията на дребно, пък увеличенията са 8,3% и 6%. Именно тези браншове са "виновници" за отчетения 4,2% среден ръст сред подписаните споразумения, който вицепремиерът и социален министър Йордан
Христосков се кани да наложи на икономическите дейности, в които не са водени преговори.
От 85 икономически дейности тази есен синдикати и работодатели договориха минималните заплати само от 41 бранша, в които се трудят над 1 милион българи. Най-високите, двуцифрени ръстове обаче, са в
най-ниско платените сектори. Те се дължат най-вече на предположението, че догодина минималната работна заплата ще се увеличи от 340 на 380 лв. За квалифицираните работници в производството и на
електросъоръжения и на компютърна техника осигурителните прагове през 2015 г. скачат от сегашните 430 лв. на 500 лв. Ръстът при операторите на машини е от 430 на 490 лв., а на техниците - от 470 на
510 лв. За инженерните специалисти увеличението е от 540 на 590, а за ръководителите от 650 на 690 лв. Догодина осигуровките на квалифицираните работници и операторите на машини в мебелните фирми
няма да могат да се начисляват върху суми по-ниски от 390 лв. Това е с цели 50 лв. повече от тази година. С 60 лв. пък скача минималната заплата за техниците и те ще се осигуряват минимум върху 400
лв. От 405 на 425 лв. се вдигат праговете за инженерните специалисти в този бранш, а от 520 на 560 лв. - на ръководителите. За поредна година синдикалните и работодателските организации в селското
стопанство договарят сериозен ръст на осигурителните прагове за всички наети работници. Мотивите са, че в сектора навлизат достатъчно субсидии, които трябва да водят до увеличение на
възнагражденията. Средният ръст е 8,3%. С 55 лв. до 682 лв. се увеличават минималните заплати за техниците в селското стопанство. Трактористи, комбайнери и други машинни оператори ще се осигуряват
минимум върху 662 лв. при сегашни 613 лв. Между 40 и 50 лв. скачат прагове за останалите категории от ръководителите до неквалифицираните работници.
Следващ по ръст на минималните осигурителни доходи е секторът "Производство и преработка на месо от домашни птици" - 7,6%. Със 100 лв. се увеличава минималната заплата за ръководителите в този
сектор и догодина тя ще е 1060 лв. Възнагражденията на специалистите няма да могат да падат под 910 лв. при сегашни 830. Техническите кадри в птицепроизводството ще се осигуряват на не по-малко от
780 лв., при сегашни 710 лв., а квалифицираните работници - на 580 лв. при сегашни 500. В този бранш минималният осигурителен праг за длъжности, за които не се изисква квалификация, ще е над
минималната заплата - 390 лв. Над средно договореното ниво е ръстът на осигурителните прагове в търговията на дребно - 6%, където са заети около 305 000 души. Тук увеличението идва под натиска на
големите търговски вериги. За специалистите в търговията минималните заплати растат с 40 лв. и догодина ще са 950 лв. За квалифицираните работници ръстът е от 525 на 550 лв. От догодина с 4% ще
нараснат минималните осигурителни доходи в машиностроенето. Ръст от 20 лв. ще има за най-важните категории персонал за сектора - аналитични специалисти, техници, квалифицирани работници и
операторите на машини.
С 3% пък ще нараснат осигурителните прагове в добивната индустрия. При въгледобива това увеличение означава ръст на осигурителните прагове на миньорите до 660 лв., при сегашни 641 лв. За
операторите на машини пък увеличението ще е от 582 на 599 лв. С около 20-25 лв. ще се вдигнат и праговете за ръководните кадри и специалистите във въгледобива.
В туризма увеличение се предвижда с 20 лв. праговете на квалифицирания персонал като готвачи, бармани, рецепционисти от 530 на 550 лв. При длъжностите, неизискващи квалификация, увеличението е с 10
лв. от 390 на 400 лв.
Пощенските служители също са сред работещите, за които са договорени по-високи минимални заплати по длъжности. За ръководните кадри те не трябва да падат под 470 лв. при сегашни 440 лв. За
специалистите увеличението е от 440 на 460 лв. С 25 лв. скачат праговете за квалифицираните работници - от 350 на 375 лв.
Символичен ръст - под 1%, е договорен в строителството, а в производството на хляб и хлебни изделия е подписано споразумение за замразяване на осигурителните доходи на нивото от тази година.
Мила Кисьова
МНЕНИЯ
Ефектът за повече приходи е спорен - Димитър Бранков, зам.-председател на БСК
Ефектът от вдигането на минималните осигурителни доходи (МОД) се консумира в предприятия, райони и длъжности, които са с ниско ниво на заплащане. Именно там се очаква блокиране на разкриването на
работни места. Например фирми от Видинска, Монтанска, Шуменска област, където средната заплата за региона е под 500 лв. Това означава, че там заплатите масово са на нивото на МОД. Затова посочените
от министър Христосков 50 млн. лв. допълнителен приход в НОИ е спорен. Смятаме, че ако изобщо ги нямаше осигурителните прагове, тези средства щяха да бъдат насочени към допълнителна заетост и така
да имат по-голям ефект. Освен това ръстът от 4,2% за недоговорените отрасли не кореспондира на ръста на производителността на труда в страната, който за м.г. беше малко над 2%, а за второто
тримесечие на т.г. - малко над 1%.
Изгодно е за работника, Асия Гонева, експерт КНСБ
МОД бяха въведени като инструмент за борба със сивата икономика през 2003 г. Днес 80-90% от фирмите осигуряват работниците си на нива доста по-високи от МОД. Така че няма нищо обезпокоително за
бизнеса. Ръстът от 4,2% не е непосилен. Разбира се, най-добрият начин да се намери баланс, са преговорите между синдикати и работодатели и КНСБ винаги е била активна.
Тъй като 40% от осигуровката се плаща от работника, някои казват, че вдигането на МОД е неизгодно за работника. Аз твърдя, че е изгодно, защото те трупат осигурителни права за пенсия, майчинство,
болест и безработица върху по-високи доходи. Това е изгодно и за работодателя, защото когато работникът е болен, той ще има повече средства, за да се лекува и така ще се върне по-бързо на работа.
