Към момента данните повтарят тези от началото на 60-те години на миналия век
Жертвите на пътната война намаляват. 573-ма мъже, жени, деца и старци са загинали по българските пътища през отиващата си година. Не са малко, но има намаление, и то драстично - с повече от 40%
спрямо средногодишните стойности от 23 години насам. От 1990 до 2012 г. убитите в катастрофи у нас са средно 1035.
Втора година България отчита около 600 загинали (през 2012 г. броят им е 601). Окончателните данни ще станат известни на 31 януари, тъй като статистиката изисква да са минали 30 дни от последното
кърваво произшествие. Към момента данните повтарят тези от началото на 60-те години на миналия век.
Какви са причините за спада в броя на трагедиите?
1. Хората пътуват по-рядко от беднотия
Да се поддържа автомобил в България за много хора вече е изкуство. Паралелно с кризата, безработицата и намаляването на доходите разходите за една кола плавно се повишават. От година на година
растат и задължителната застраховка "Гражданска отговорност", и местният данък за МПС, и таксата за годишен технически преглед. Като добавим и непосилните спрямо доходите цени на горивата и на
всякакви автоуслуги, истинско чудо е, че все още виждаме доста коли по нашите пътища.
Всъщност според анализаторите голямото движение в момента е в икономически активните райони, каквито са София, големите градове и курортите, докато между по-малките селища, особено в Северозападна
и Централна Северна България шосетата са почти безлюдни.
Кризата в сторителството и търговията води също до относително намаление на товарните превози. Това означава, че у нас през последните 5 години се движат по-малко тирове, камиони, микробуси,
цистерни и бетонобъркачки. Запазен и дори увеличен е единствено броят на селскостопанските машини.
2. Строят надлези и кръгови движения
2013 година ще остане в историята с пълното завършване на магистрала "Тракия". Тя не само свързва няколко от най-големите градове в страната - София, Пловдив, Стара Загора и Бургас. А и завинаги
елиминира опасни участъци, където годишно загиваха десетки шофьори и пътници. Такива са районите около новозагорското село Подслон, Петолъчката край Сливен и др.
Втора голяма промяна към по-добра безопасност стана изграждането на кръгово движение на кръстовищата с много катастрофи. Така стана например с шосето край Бяла и на конфликтни места в големите
градове.
В София започна изпълнение и на програма за разделяне на автомобилните потоци. Вече действат такива надлези в "Младост" и при Телевизионната кула.
Съществено за сигурността на минувачите се оказа повдигането на стотици пешеходни пътеки с около 10 см над нивото на улицата. Според наблюдения на катаджии на подобни места не само няма опасност да
бъде блъснат пешеходец, но са и единични случаите на отнемане предимството на пресичащите.
3. Опасните лади и москвичи са в историята
Производителите на автомобили непрекъснато въвеждат все нови и нови системи за безопасност.
Всеки, който помни, може да направи сравнение между ладите, москвичите и зиловете, които се движеха масово само допреди 20 години, с колите и камионите, които пътуват сега по шосетата и улиците на
България.
Стремежът на съвременните конструктори е в купетата да се монтират всички познати и новоизобретени средства за защита на пътниците. Като се започне от коланите, мине са през няколко надувами
възглавници отпред и отстрани и се стигне до сензори, които блокират двигателя, ако засекат, че шофьорът е пил.
Предприемат се и мерки за усъвършенстване на спирачните системи, за укрепване на двигателя, за да не влиза в купето при челен удар, както ставаше при ладите и картонените трабанти.
От години вече се слагат и по-меки пластмасови брони, за да се запази животът на пешеходеца или колоездача в случай на сблъсък.
4. Младите зад волана - по-малко
Демографската криза, обхванала България през последните години, води и до намаляване на жертвите от катастрофи.
Такъв извод правят експертите, като се позовават на данни за намаляващия брой на населението на възраст от 18 до 25 г. Към 1990 г. младежите от тази група у нас са надхвърляли 700 000, а към
момента са под 500 000.
При навършилите пълнолетие, които са и най-неопитни шофьори, рискът от катастрофи е сред най-големите, показва черната статистика на КАТ. При 601 жертви през 2012 г. 98 са младежите от тази
възрастова група. (Данните за 2011 г. сочат 121 загинали млади хора при общо 658 жертви през годината - б.а.). Само 6 от тях са били пешеходци - всички останали са шофьори или пътници в коли.
Хората на възраст над 64 години държат първото място по дял от загиналите (121 жертви през 2012 г.). Но само 54 от тях са били водачи или пътници в автомобил. Останалите 67 са били пешеходци.
5. Страх от глоби и рушвети
Непрекъснатите проверки на ченгета от КАТ и "Охранителна полиция" в последните няколко години оказват психологически натиск над шофьорите, отчитат експерти по пътна безопасност.
Водачите все по-рядко си позволяват да натискат газта докрай, да карат самонадеяно и безотговорно, за да не се натъкнат на полицейска палка. Страхът е от глоби, но не толкова като загуба на пари, а
повече от излишни нерви, разправии, вземане на книжката, спиране на колата от движение, висене по опашки в КАТ. Заради същия страх шофьорите дават, а полицаите си искат рушвети.
От 3 месеца вече има забрана да се спират безпричинно коли, въпреки това полицаите масово я нарушават. Или си измислят акции, или несъществуващи нарушения, но все намират поводи да спират
наред.
6. Снимащите радари вразумяват водачите
Във всяка страна, сложила снимащи радари по пътищата, броят на убитите при катастрофи спада с 20%, сочи световният опит. "Биг брадърът" вразумява водачите. България не прави изключение въпреки
малкия брой стационарни радари, с които разполага. От 2010 г. те са само 24, но е обявена обществена поръчка за още 150 и се очаква през 2014 г. у нас да заработи система от 174 камери, засичащи
скоростта.
Отделно КАТ има на въоръжение още 154 мобилни камери в полицейски коли, които също снимат за превишена скорост. Тази година бяха пенсионирани и последните 50 радара, които не можеха да
снимат.
В парламента вече са внесени поправки в Закона за движение по пътищата с нова по-проста дефиниция за електронния фиш. Предстои да се запишат текстове, че камерите могат да снимат не само коли с
превишена скорост, а и при всякакви нарушения като минаване на червен сигнал на светофара, неправилно изпреварване, движение по аварийната лента на магистрала и т.н. Занапред електронни фишове ще
могат да се издават и по снимки от стотиците камери за наблюдение в големите градове.
7. Пропаганда против войната по шосетата
Всеки ден медиите и социалните мрежи съобщават все по-ужасяващи истории за войната по пътищата у нас. Така те се превръщат във важен фактор за вразумяване на шофьорите. Снимките на загиналите и
кадрите с техните почернени близки, на смачкани и окървавени коли, скръбта на приятелите във фейсбук карат почти всеки да се замисли, когато сяда зад волана.
Според психолози въздействието на подобна пропаганда е в две посоки - обществена нетърпимост към убийците на пътя и събуждане на инстинкта за самосъхранение у шофьорите. Те осъзнават, че са
отговорни към себе си, към семейството си, което возят, или към детето си, на което дават ключовете на колата. Следващата фаза е да се замислят и за непознатите хора в идващата насреща кола или
пресичащи улицата.
Владимир Тодоров, шеф на асоциацията на пострадалите от катастрофи: Трябват 3 пъти повече камери
- Г-н Тодоров, жертвите на войната по пътищата у нас намаляват. Като шеф на асоциацията на пострадалите от катастрофи вие вероятно сте наясно с причините за това.
- Няколко са причините, които ми идват веднага наум. Ето ги: камерите, които бяха поставени по пътищата; въвеждането на електрония фиш, който води до бърза събираемост на глобите; надигнатите
пешеходни пътеки в градска среда; медийното отразяване на проблема; работата на неправителствените организации.
- Къде е България в сравнение с другите държави в тъжната класация?
- България беше в първата петица на страните с най-много загинали в катастрофи. Но от две години насам тя е вече между пето и десето място, което наистина е добра новина.
- Добра, добра, но недостатъчно. Какво трябва да направим, за да намалеят още пътните трагедии у нас?
- Трябва да въведем рестрикции за младите водачи, защото те са много рискови. През първите шест месеца те би трябвало да карат с придружител и да им бъде забранено да шофират от 22 ч вечерта до 6 ч
сутринта.
- Само това ли?
- Отделно трябва поне 3-4 пъти да увеличим стационарните и мобилните камери по улиците и магистралите. Трябва да обезопасим с мантинели всички мостове и опасни пътни участъци. Трябва да променим
законодателството така, че да се събират по-бързо глобите от нарушителите на закона. Трябва да има държавно финансиране за мероприятия, целящи превенция (предотвратяване) на инциденти и кампании за
пътна безопасност.
