Българите станаха "кредитофоби", 60% не искат да имат дългове "за нищо на света"
Месечната вноска по банков заем да не надвишава определен процент от доходите на домакинството, предлагат от Българската академия на науките. Подобна практика има във Франция, където максималната вноска по заема не може да надвишава 1/3 от дохода на домакинството, каза д-р Борис Гюров. Високата цена на краткосрочните потребителски кредити е една от причините за бума на тъй наречените бързи заеми, каза д-р Гарабед Минасян. По думите му, цената на банковите кредити със срок до 1 година се увеличава до 25-30%, като към лихвата се добавят и всички такси и комисиони. Това принуждава хората да се обръщат към небанковите кредитни институции. Според резултатите от изследването на БАН броят на длъжниците е намалял през тази година спрямо 2009 г., но те обслужват дългове в по-голям размер. Преди четири години средно едно домакинство е дължало 14 000 лв., а сега задълженията му са 20 000 лв. Общо 700 000 са длъжниците, от които 6000 са в съдебна процедура заради необслужване на кредитите си, а 40-50 хил. са хората, които са в риск от подобен сценарий. 60% от хората не биха теглили заем "за нищо на света", сочи проучване на Института за икономически изследвания при БАН. Четирима от всеки пет запитани смятат, че лихвите по заемите са прекалено високи и биха одобрили държавата да се намеси в тяхното определяне. Учените от БАН определиха нагласите на населението като "кредитофобия" или страх от теглене на заеми. 50% от анкетираните треперят за заемите си. 10% смятат, че могат да изпаднат в неплатежоспособност, а 40% посочват, че има съществен риск да изпаднат в неплатежоспособност.
