По-зле сме от тях, но не харчим безразборно и правим реформи, казват в България
Месеци наред, докато водеше напрегнати пазарлъци с кредиторите си, лявото гръцко правителство се представяше като жертва на елитарен финансов и политически ред, съществуващ благодарение на богатите в Европа, и по-специално на германците. Но сред най-твърдите противници на проявата на благосклонно отношение към гръцкия премиер Алексис Ципрас и партията СИРИЗА бяха най-бедните страни в Европа - като България, най-бедната членка на Европейския съюз, и балтийските държави, жертва на десетилетията на самоналожена немотия по времето на Съветския съюз. "Ние сме много по-бедни от гърците, но направихме реформи. Когато имате проблем, трябва да се заемете с него, а не да го прехвърляте в Брюксел или на някого другиго", заяви в интервю българският президент Росен Плевнелиев, иронизирайки оплакванията на СИРИЗА, че Европа е изоставила Гърция.
Действията на правителството в Атина получават одобрение на Стария континент от предимно малки леви организации за това, че се е противопоставило на определяната от тях като "тирания на алчните пазари и технократските елити". СИРИЗА получава похвали и от лидера на десния френски Национален фронт Марин льо Пен, която вижда в гръцката криза доказателство за провала на установения европейски ред. Но пропастта между образа, който СИРИЗА си е изградила като защитник на експлоатираните, и реалността, че най-малко заможните страни в Европа не симпатизират особено, дори никак, на Гърция, извади наяве един фундаментален дефект в обречената преговорна стратегия, довела страната до ръба на пропастта. Гневът в Брюксел и Берлин се засили и от нееднократните обвинения на Ципрас, че кредиторите шантажират Атина и че са се опитали да отхвърлят демократичния избор на гърците, избрали СИРИЗА.
Но погледнато от България и другите по-бедни страни в Европа, страданията на Гърция след 5 г. на болезнени строги икономии предизвикват само неблагоприятни сравнения. Когато финансовият министър Янис Варуфакис веднъж се оплака, че пенсиите не могат да бъдат намалявани повече, колегата му от Литва му напомни, че литовските пенсионери оцеляват с много по-малко. А въпреки орязването на пенсиите, гръцките остават по-високи от тези в България, Литва, Латвия, Хърватия. Поради този факт СИРИЗА трудно може да спечели подкрепа за тезата си, че Гърция преживява уникално болезнена "хуманитарна катастрофа", както и че другите страни от ЕС трябва да вложат свои средства, за да спасят Атина от банкрут. Затова Гърция е изолирана не само от богатите страни в Северна Европа като Германия, където в общественото мнение има тенденция да се гледа на гърците като на мързеливи неблагодарници, но и от бедните, които също се чувстват онеправдани и които СИРИЗА се е надявала да спечели на своя страна.
В България дори политици, които ликуваха, когато Ципрас дойде на власт през януари и опитаха да засилят шансовете си за успех, подражавайки на нейните тиради срещу неолибералната ортодоксалност, вече или млъкнаха, или се опитаха да се дистанцират от гръцкия експеримент. А на Европейския съвет в Брюксел миналата седмица премиерът Бойко Борисов се изказа рязко, оплаквайки се, че се губи твърде много време около драмата на Гърция да си плати сметките, докато проблемите на други страни в ЕС остават на заден план. "Ние също искаме да разполагаме с повече пари за заплати и пенсии, но се придържаме към финансовата дисциплина", каза Борисов. "Аз съм категорично против отлагания и компроси за Гърция", не скри българският премиер.
