Таксата за запор пада на 18 лева
Улеснение или възможност за злоупотреби е електронният запор на сметки и имоти? Според частните съдебни изпълнители той ще свали таксите, които длъжниците плащат. Адвокатите обаче твърдят, че ще наруши правата на хората. Затрупани сме с жалби от бирниците, обявиха в същото време депутати.
Запор на имоти и банкови сметки по интернет искат да налагат частните съдебни изпълнители.
С помощта на електронен подпис те ще изпращат съобщение до трезорите за блокиране пари и имущество. Ако новото правило влезе в сила, таксите, които длъжниците плащат, ще намалеят 30 пъти,
мотивираха се бирниците. Сега таксата за запор на сметки във всички банки е около 540 лева. С въвеждането на електронен запор тя ще падне на 18 лв. "Нововъведението ще спести много пари на
кредиторите и длъжниците", обясни частният съдия-изпълнител Георги Дичев пред "Стандарт". Първоначално промяната трябваше да бъде въведена преди година, но така и не се случи. "Министерството на
правосъдието заедно с управителя на БНБ трябваше да издадат стандарти. Имаше работна група в министерството, но не го въведоха. Според тях е необходима нова промяна в Гражданско-процесуалния
кодекс", коментира Дичев. Той смята, че промяната вече е регламентирана в ГПК и не се налага ремонт. Има и готов разработен софтуер за новото правило. С електронен подпис се влиза в електронна
система, където се изпращат запорите. "Софтуерът ги разпределя към банките и те си ги теглят оттам. По електронен път става веднага", обяснява Дичев. Според него промяната ще спести време, разходи
и ще създаде облекчение особено за малките дела. "За запор от 200 лв. се плащат 300-400 лв. такси, като се добавят и адвокатски възнаграждения, сумата става голяма", казва съдебният изпълнител.
Идеята за електронен запор обаче среща сериозен отпор от представители на адвокатската гилдия. Новото правило би улеснило бирниците, но не е от полза за хората, смятат те.
"То ще бъде в ущърб на гражданите", каза пловдивският адвокат Величка Василева пред "Стандарт". Според нея обществото не е готово за подобна промяна. "Не бих я приветствала. И в момента действащата
законодателна уредба е такава, че изключително малко действия на съдебните изпълнители подлежат на обжалване", коментира Василева. Тя уточни, че не поставя всички под един знаменател, но някои
частни съдебни изпълнители злоупотребяват с правата си. "За гражданина е много трудно да се защити", коментира адвокат Василева. И допълни: "По-добре да се заплащат по-високи такси от длъжниците,
но да бъдат защитени правата и интересите им, отколкото да търсим евтините варианти".
Представители на държавата също са скептични, че промяната може да се осъществи сега. Според заместник-министъра на правосъдието Сабрие Сапунджиева тя няма как да стане без промяна в ГПК. "Да, през
2012 г. е направено такова изменение в ГПК за налагане на електронен запор. Изискванията към единната среда за обмен на запори се утвръдждават от управителя на БНБ и министъра на правосъдието, но
няма законова делегация за издаване на наредба", обясни тя пред "Стандарт". Тя уточни, че електронният запор не освобождава частните съдебни изпълнители от задължението да проучват имуществото на
длъжника.
Антония Кюмюрджиева
