Социалното министерство въвежда нови формалности за ползване на почивката
Три нови документа заменят графиците за отпуските. Депутатите отмениха ненужната бумащина по съставяне на план за почивките на служителите, но социалното ведомство въвежда два нови задължителни
документа с още по-спорен смисъл. Това предвиждат промените в наредбата на социалното министерство, публикувана за обществено обсъждане. Промените са изготвени във връзка с последната актуализация
на Кодекса на труда. Работодателят вече ще пише писмена заповед за пускане на служителите си в отпуск. Досега беше достатъчно да се подаде писмена молба от служителя.
До края на януари ежегодно отново на хартия всеки служител трябва да получи справка колко дни му се полагат през настоящата година, колко са отложените или неизползваните. Ново задължение има и за
служителите. Те пък ще трябва да искат писмено да им се отложат неизползваните почивни дни за следващата година. Досега за отлагането не се подаваше молба - дните просто се прехвърляха.
"Изискването за писмено искане за отлагане на отпуска от служителя е само формално. Дните няма да се погасяват, ако това не е сторено, и ще се прехвърлят за следващата година. Давността за
почивните дни остава две години", обясниха от социалното ведомство пред "Сега". Въвеждането на писмената кореспонденция за отпуските се прави, за да е по-лесно на инспекторите по труда да следят за
нарушения.
Въпреки предложението на подчинените на Ивайло Калфин да бъде премахната давността за неизползваните дни, което депутатът от ДПС Хасан Адемов внесе, ГЕРБ успяха да опазят собствените си текстове.
Така невзетият отпуск през тази година ще изгори в края на 2017 г., ако не е ползван. Мотивът на партията на Борисов бе да се гарантират правата на служителите, че ще излизат в отпуск и няма да се
трупат десетки дни. Писменото уведомление в началото на годината също би трябвало да играе тази роля.
Служителят има право да излезе сам в отпуск дори и ако работодателят му не го пуска, ако го уведоми 14 дни предварително. Шефът също може да даде почивка на работниците си без тяхно съгласие по
производствени причини - например няма поръчки за повече от пет дни или ако цялата фирма излиза в отпуск. Третият случай е, ако работодателят отправи писмена покана служителят да излезе в отпуск,
но той откаже.
ГЪВКАВОСТ
С промените в Кодекса на труда се въведоха и нови правила за гъвкавото работно време. Според тях работодателят ще продължи да определя време за задължително присъствие на работниците и служителите,
но часовете извън него могат да се компенсират във всеки друг ден от седмицата. Как ще се отчита работното време се урежда в правилника за вътрешния ред, който трябва да гарантира и задължителната
почивка между дните. Тоест при договорка работният ден може да е по-дълъг или по-кратък от 8 часа. Трябва обаче в края на седмицата служителят да е изработил 40-те си часа.
Заради откровен гаф на депутати от ГЕРБ обаче, които не разбраха какво гласуват при промените в кодекса, микро и малките предприятия вече не могат да въвеждат удължено работно време при
необходимост, както и намалено работно време при производствени проблеми. В опит да облекчи малките фирми ГЕРБ им отне правото на гъвкаво работно време. За малките фирми отпадна и задължението да
изготвят правилник за вътрешния ред. Отпадна и текстът, който задължаваше работодателите да разработват и утвърждават правила за здравословни и безопасни условия на труд. "Тези им ангажименти обаче
не отпадат, тъй като са подробно разписани в специалния закон", подчертават от инспекцията по труда.
