Здравната каса вече ще отказва да финансира всяка клиника
Ключовият момент от замислените от здравния министър реформи в болничната помощ е на път да се реализира. От догодина здравната каса няма да сключва договори с абсолютно всяка болница. В областите,
където има излишък от клиники, НЗОК ще финансира само тези, необходими за покриване на потребностите на населението от медицинска помощ, решиха депутатите от здравната комисия в парламента вчера,
приемайки поправки в Закона за лечебните заведения, внесени от здравното министерство през Министерския съвет. На местата с прекалено много болници няма да се допуска финансиране с обществени
средства на нови лечебни заведения.
Това ще стане с т.нар. национална здравна карта, която, решиха депутатите, ще е задължителна. Идеята й е да регулира наличието на лечебни заведения и най-вече на болници. По изработена от здравното
министерство методика във всяка област на страната ще се определят потребностите на населението от лекари и болници, включително и от брой легла по медицински специалности. Всичко това ще се събира
в национална карта. Там, където болниците са повече от определените в картата потребности, здравната каса ще сключва селективно договори, т.е. не с всяка клиника, а само с тези, които отговарят на
критерии, определени с наредба на Министерския съвет. Законът все пак дава възможност касата да финансира болници и над потребностите в дадена област. Именно от критериите в наредбата на МС ще
зависи дали това ще стане и в каква степен, т.е. ще бъдат ли орязани действително прекалено многото лечебници в големите градове, или ще се направи компромис и статуквото ще се запази.
Все още не е ясно какво предвижда наредбата, но министър Петър Москов даде да се разбере, че предимство за финансиране от касата ще имат големите многопрофилни болници, които поемат всякаква
патология. Малки специализирани лечебници, насочени към една-две добре финансирани от НЗОК дейности няма да получават предимство за договор. Според Москов България е на първо място в Европа по брой
болници на глава от населението и на дъното по здравни показатели. Тепърва ще се изяснява и методиката, по която се определят потребностите на населението, т.е. там също има възможност да се
заложат по-широки или по-строги критерии и съответно болниците да се окажат малко или много.
Друг текст от закона предвижда на местата, където има излишък от лечебници, нови болници да не се включват в здравната карта, т.е. да нямат възможност да работят със здравната каса. Не е ясно как
ще се стимулира създаването на болници или привличането на лекари в областите, където има недостиг. Преди време Москов беше обещал, че държавата ще създава отделения по различни специалности -
например педиатрия, там, където няма достатъчно.
Въпреки че по време на лятната ваканция от ГЕРБ декларираха, че ще подкрепят двете фундаментални промени, от партията даваха и сигнали, че не са съгласни напълно с тях. Оттам не искаха касата или
МЗ да решават кой ще има право на договор с НЗОК и предполагаха, че ще е по-добре лечебните заведения да се конкурират с цени. Освен това при първото правителство на Бойко Борисов депутатите на
ГЕРБ бламираха собствения си министър тогава - Стефан Константинов, при опита му да въведе задължителна здравна карта и контрол над финансирането на нови болници. Вчера обаче депутатите на ГЕРБ в
здравната комисия подкрепиха поправките.
При обсъждането на поправките в здравната комисия от ДПС се обявиха срещу селективното договаряне на касата с болниците. "Това е може би противоконституционен текст, който ще породи
административно-команден рекет и ще отпадат от договори с касата непослушни болници. Ще се елиминира свободният избор на пациента, конкуренцията и предприемачеството се обезсмислят. Това е
експеримент с брутален инструментариум и невъобразими последици за здравеопазването", обяви депутатът Тунчер Кърджалиев. От БСП също са против МЗ или МС да определят кой има право да работи с
касата. Резерви имаха и депутати от ГЕРБ. Според Кирил Добрев от БСП е редно всички болници, които отговарят на всички законови изисквания за медицински стандарти, да имат право да работят.
Семир Абу Мелих от ГЕРБ смята, че това е "неморален и незаконен начин да се въведе демократичен ред с лек уклон на насилие" и инструмент държавата да разчисти конкуренцията на частните болници.
Въпреки това той гласува за ограничаването на договорите на болниците с касата, защото смята, че това е първата стъпка към падането на монопола на здравната каса, тъй като сега "всички са на един
щепсел, а когато някои останат без ток, ще се обединят да търсят друг източник". "Що не махнете и фотоволтаиците, нали и те са закачени за нашия джоб, ама там не смеете да си отваряте устата?!",
отвърна той на Димитър Шишков от Реформаторския блок, който опита да му обясни, че за област Пловдив 48 болници, финансирани от здравни вноски, са прекалено много. Абу Мелих има болница в Бургас.
От Патриотичния фронт също подкрепиха промените, тъй като те са "тапа срещу източването на НЗОК".
ПОРАВНО
ГЕРБ обаче са против други промени в закона за лечебните заведения и те няма да минат. Вероятно ще отпадне искането на Москов болници да се стимулират да правят обединения и консорциуми, а онко-,
психо- и кожните диспансери задължително да се преструктурират. Осигуряването на т.нар. комплексна грижа също ще стане пожелателно. Акредитацията на болниците ще продължи да е по желание, а
директорите на лечебни заведения ще са длъжни да имат квалификация по здравен мениджмънт, както и сега.
