Разходите за персонал не само не намаляват, а дори леко растат
Едно от основните обещания на кабинета за намаляване на държавните разходи - спестяването на близо 350 млн. лв. от заплати и осигуровки в администрацията, засега се разминава с реалността. Разходите за персонал през тази година не само не намаляват, а растат. Макар увеличението спрямо миналата година да не е голямо, както в държавната, така и в общинската администрация са дадени повече пари за заплати. Това показва статистиката на финансовото министерство към края на март.
Намаляването на средствата за заплати и осигуровки с 10% в администрацията бе рекламирано като основна мярка за оптимизиране на харчовете на държавата при прокарването на бюджет 2015. В мотивите към бюджета от това намаление и от очакваното свиване на административните структури се обещаваха икономии от 350 млн. лв.
Икономии към момента обаче няма. За първите три месеца на годината разходите за заплати и възнаграждения на национално ниво, без осигуровките, заедно с бюджетите на общините, университетите, социалноосигурителните фондове, възлизат на 1.058 млрд. лв. Това е с близо 31 млн. лв. повече спрямо същия период на миналата година. Основната част от този ръст идва от разходите за заплати по бюджетите на общините, които за първото тримесечие възлизат на 349.4 млн. лв. - с близо 26 млн. лв. повече от миналата година. В държавната администрация разходите за възнаграждения за първото тримесечие са на стойност 591.3 млн. лв. при 589.3 млн. лв. за 2014 г. 2.4 млн. лв. ръст има и в разходите за възнаграждения на университетите и БАН. Отделно за осигуровки по националния бюджет към края на тримесечието са платени 327.6 млн. лв. при 320.1 млн. лв. за миналата година.
На този фон ще бъдат много интересни данните за възнагражденията през април, когато се изплащат бонусите за постигнати резултати за първото тримесечие на годината. Възможно е икономиите все пак да се направят, като се орежат бонусите. Ако това не стане, е малко вероятно до края на годината от възнаграждения и осигуровки да има каквито и да е икономии.
Липсата на реални резултати от обещаното намаляване на разходите за чиновници бе предизвестено от отказа от сериозни промени в устройствените правилници на министерствата. Министрите имаха срок до края на февруари да предприемат мерки за намаляване на служителите, за да реализират обещаните икономии. Това не се случи и доказа, че в бюджетите на министерствата има заложени сериозни буфери за заплати. Още при приемането на бюджета пък стана ясно, че съкращенията в средствата за заплати са далеч под обещаните 10%. Във финансовото министерство например намалението в планираните разходи за заплати се оказа едва 1.063%.
Не са факт и обещаните от правителството програми за структурни и функционални реформи в отделните сектори, които трябваше да бъдат предоставени в Министерския съвет за одобрение до края на март. От министрите се изискваше да опишат в програмите какви мерки за подобряване на дейността ще предприемат в секторите си до 2017 г. Всяка от тях трябваше да е остойностена и да се посочат измерими очаквани резултати. Срокът за внасяне на програмите не бе спазен. Те първо трябва да се съгласуват от финансовото министерство, а тепърва ще се обсъждат и в Съвета за административна реформа, преди да влязат за одобрение в Министерския съвет. Програмите донякъде ще дублират съществуващите в момента програмни бюджети на министерствата. Те обаче се съставят напълно формално и така и не става ясно има ли някакъв ефект от провежданата от министерствата политика.
