Обещаните реформи за оптимизиране на администрацията не се случват
Бюджет 2014 ще бъде поредният, в който данъкоплатците ще плащат милиони за издръжката на неефективни структури без особена полза. Решимостта на поредното правителство да оптимизира администрацията засега остава на хартия, а натискът за запазване на отделни неработещи звена се оказва успешен. Така за поредна година българите ще плащат двойно - и за издръжка, и за разходите по куп ненужни административни режими, показва проверка на "Сега".
Най-поразителният пример за институция, която харчи огромни суми с нулев ефект, е Центърът за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност, известен като БОРКОР. Зад мегаломанското му заглавие се крие бюджет от 18 млн. лв. за 4 години (2011-2014) и 160 души персонал. Заявката на кабинета "Орешарски" да закрие центъра потъна в натиск за запазване на структурата. Единственото, което центърът твърди, че е направил, е анализ на нормативната база за обществените поръчки и изработването на електронна платформа за търгове. Те не са интегрирани в законодателството и никой не знае струват ли си милионите. Правителството е измислило работа на БОРКОР - всеки законопроект ще минава за анализ през него, похвали се шефката му Елеонора Николова.
В битката с корупцията участват и други неефективни структури. Откакто съществува, Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (КПУКИ) доказа как орган, който хипотетично би трябвало да е полезен, се използва предимно за партийни поръчки. Годишният бюджет на КПУКИ за 2013 г. е 1.49 млн. лв. От тях разходите за 40 души персонал са над 880 хил. лв. Резултатът е, че решенията на комисията масово биват отменяни в съда.
За Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество работи армия от 345 души и макар стойността на отнетите имоти вече да надвишава бюджета й (доскоро беше обратното), все още резултатите не са големи. За 2013 г. бюджетът й е бил 6,15 млн. лв., от тях за персонала са отишли 4 млн. лв. От началото на тази година до 15 май обаче отнетото имущество е само за 494 147 лв., съобщава комисията в свой доклад от пролетта. Ако тенденцията се запази, ще има силен срив в сравнение с отнетите през м.г. имоти за 12.3 млн. лв.
Не се сбъдват и уверенията за реформа в работата на регулаторните органи, които бяха в центъра на януарските протести. Въпреки 176-те си служители и масовите посегателства срещу потребителските права Комисията за защита на потребителите не успява да си докара от глоби и санкции дори сумата, която харчи за заплати. За 2013 г. разходите й стигат 3.7 млн. лв., от които 2.7 млн. лв. за персонал. В същото време комисията счита за добро постижение събраните глоби от 1.7 млн. лв. за 2012 г., става ясно от последния доклад за дейността й. За сравнение в комисията за защита на конкуренцията работят по-малко хора - 117 души, а разходите за 2014 са 3.3 млн. лв.
С вменения контрол по Закона за обществените поръчки КЗК е изключително тромава в областта на секторните анализи и ограничаването на злоупотребите с господстващо положение на пазара. В същото време средното ниво на заплащане не е никак ниско. Средният месечен разход за персонал (на база обявена щатна численост) през 2013 г. в КЗК е 2376 лв. В Комисията за защита на потребителите средният разход за възнаграждение за месец през 2012 г. е 1297 лв.
На фона на кризата на празни обороти работят и агенциите в сферата на икономиката. Агенцията за приватизация, която тази година разполагаше с 4.2 млн. лв., е в режим на изчакване, защото процедурите по раздържавяване на част от големите предприятия като ВМЗ-Сопот, БДЖ "Товарни превози" и др. на практика бяха отложени. Така 105-те служители на агенцията чакат по-добри времена за изпълнение на функциите си.
С бюджета си от 1.9 млн. лв. Агенцията за насърчаване на малките и средните предприятия също се нарежда до най-неработещите държавни структури. Причината е, че 55-имата експерти от ведомството основно са се съсредоточили в писането на ненужни и неприложими стратегии и документи. Изпълнението на проект за над 27 млн. лв. по програма "Конкурентоспособност", свързан с организирането на изложенията за фирмите зад граница, също попада сред приоритетите на ведомството. Често пъти обаче щандовете ни в чужбина стават обект на ожесточени критики най-вече заради начина, по който изглеждат.
Ако в другите сектори на държавата могат да се откроят само определени неефективни структури, то в строителния има цяло министерство, което засега само харчи пари без нулев резултат. Става дума за новосъздаденото Министерство на инвестиционното проектиране, което депутатите от БСП признаха, че е каприз на коалиционния им партньор ДПС. До края на тази година то ще изхарчи 1.2 млн. лв., които са основно за издръжката на централната му администрация. Прехвърлените служители от държавния строителен контрол и агенцията по кадастъра са с отделен бюджет за годината. С други думи министър Иван Данов, заместниците му и подчинените му ще изхарчат над 1 млн. лв. за по-малко от половин година само за да се стиковат и да започнат да вършат нещо. Самият Данов призна, че конструирането на ново министерство не е шега работа и то можело да заработи реално едва към края на годината. Затова 2014 г. ще е особено интересна - защото може би ще даде отговор защо точно бе създадено това министерство с цената на толкова излишни усилия от управляващите и разцепването на другото министерство. Предвиденият бюджет е над 25.4 млн. лв., като в тази сума вече са включени издръжките и на двете агенции.
В регионалния сектор съществува и друга структура, която харчи повече, отколкото работи. Това е националната компания "Стратегическа инфраструктура", създадена през 2011 г. от ГЕРБ за трите магистрали "Струма", "Хемус" и "Черно море". През 2012 г., за да заработи, на компанията бяха дадени половин милион лева. Тази година харчи 1.2 млн. лв., с тях избира консултанти и проектанти за бъдещите лотове.
