Бизнесът постави под въпрос още първата договорка за 15% увеличение в леката промишленост
Преговорите между синдикатите и бизнеса за ръст на минималните осигурителни прагове и през т.г. започнаха ударно уж със споразумение за 15% увеличение в производството на трикотаж и облекло, но веднага след това работодателски организации в бранша скочиха срещу договорката.
"Споразумението е крайно недалновидно и не отчита общото икономическо състояние на фирмите от тези сектори на икономиката. През последната година - от май 2011 г. до май 2012 г. - спадът в производството на текстил е 25%, а в производството на облекло - 11%. Успоредно с това налице са сериозен спад на вътрешното и външното потребление, закриване на работни места, увеличение на цените на еленергията и др. фактори, допринасящи за влошаването на бизнес средата", твърдят в свое становище Браншовата камара на шивашката промишленост, Браншовият съюз на производителите на текстил и Асоциацията на дружествата от леката промишленост.
Трите организации смятат, че споразумението обслужва интересите на големите фирми в бранша, тъй като допълнителната осигурителна тежест ще се отрази най-зле на малките и средните предприятия, които ще трябва да съкращават хора и може да стигнат и до фалит. Споразумението със синдикатите от името на работодателите беше подписано от Българската асоциация на производителите и износителите на облекло и текстил и Браншовия съюз на трикотажната промишленост.
През 2011 г. отново имаше ударно споразумение в друг нископлатен бранш - туризма, където договорката беше за над 14.2% ръст. Последва бунт от страна на работодателите, Българската туристическа камара оттегли подписа си под секторното споразумение и беше договорено ново увеличение от 13.1%.
Бизнесът отдавна се бори минималните осигурителни прагове да отпаднат, тъй като в голяма част от дейностите те се налагат административно поради липса на договорки, а дори при постигнати такива не се отчита финансовото състояние на отделните предприятия и така се съсипва малкият и средният бизнес. Работодателите са против и административното определяне на минималната заплата, без да се отчитат икономическите показатели за нея. Догодина тя се планира да стане 310 лв.
"Подобни ходове довеждат първо да съкращаване на работни места, което и в момента е най-големият проблем на българска икономика. И това за съжаление в последните няколко години не намалява темпа, с който се намаляват работните места, с който се ликвидира малък и среден бизнес с различни действия на правителството", коментира пред "Фокус" изпълнителният председател на БСК Божидар Данев.
СПОРОВЕ
Всяка година най-големите спорове в преговорите са около увеличението на праговете в дейностите, в които няма споразумение поради липса на консенсус или защото в тях няма работодателски или синдикални организации. По закон социалният министър би трябвало да ги увеличава със средно договорените в останалите дейности. Тотю Младенов подхожда различно - за 2010 г. ги вдигна с инфлацията заради кризата, през 2011 г. изпълни закона, а през 2012 г. ръстът в секторите без договорка беше с реалното увеличение на средния осигурителен доход за една година по данни на НОИ. Младенов отказа да коментира как ще действа през т.г., за да не влияе на преговорите.
