Българите взимат заеми трудно и за малки суми
Броят на депозитите, които българите държат в банки, намалява, но сумите в тях се увеличават. Това става ясно от публикувани вчера данни на БНБ за първото тримесечие на тази година. Общият брой на влоговете на домакинствата и нетърговските организации е спаднал с 658 хиляди в сравнение с март миналата година. Стойността им обаче достига до рекордното ниво от 38.553 милиарда лева - с 3.258 милиарда повече спрямо година по-рано.
Намаляването на общия брой на депозитите обаче се дължи изключително на спада при вложенията до 1000 лева. Те са се свили със 788 хиляди спрямо март миналата година до 8.297 милиона. Парите в тези сметки са се увеличили съвсем леко - с около 17 милиона лева до 1.069 милиарда лева. Данните затвърждават тенденцията малките влогове да се топят ударно от началото на кризата насам. Според наблюдатели това са последните резерви на закъсали домакинства, които отиват за погасяване на всекидневни нужди.
Всички останали категории депозити, които наблюдава БНБ, растат и като брой, и като суми. В сравнение с март миналата година най-сериозно са се увеличили влоговете между 100 и 200 хиляди лева - с над 22%, като парите в тях са с 847 милиона лева повече. Броят на тези сметки е над 31 хиляди. С над 13%, или със 654 милиона лева са се умножили влоговете между 50 и 100 хиляди лева. Тези между 200 хиляди и половин милион лева (7303 влога) са нараснали по стойност с над 328 милиона лева. Според статистиката на БНБ в момента 749 българи са депозитни милионери. Година по-рано депозитите с над 1 млн. лв. са били с 35 по-малко. Трябва да се отбележи обаче, че в данните на БНБ влизат както влоговете на физически лица, така и на еднолични търговци и самонаети, фондации и политически партии.
В същото време кредитирането остава слабо. За една година кредитите на домакинствата отбелязват слаб ръст с 0.3% до 18. 557 милиарда лева. Броят им в края на март е 2.6 милиона, като се е увеличил с 2.3% за година. Най-много са малките заеми до 1000 лева - общо над 1.177 милиона за общо 391 млн. лв. За една година сумите по тях са намалели с над 21%. За сметка на това са се увеличили малко по-големите заеми - от 1000 до 2500 лв. - с над 15%. Тези се теглят най-често за запълване на дупки в семейния бюджет, за плащане сметки или за лекарства.
Макар ръстът на депозитите да е впечатляващ, домакинствата далеч не спестяват толкова, колкото изглежда. Това каза вчера по време на форума "Шумът на парите" Лъчезар Богданов, управляващ партньор в "Индъстри Уоч". В развитите страни гражданите спестяват с десетки различни финансови инструменти, докато у нас се предпочитат банковите влогове. Макар депозитите да се увеличават, българите харчат повече от това, което произвеждат, в сравнение със страни като Австрия, Германия и Холандия, които са по-спестовни, допълни той.
Думите му се потвърждават от анализ на Уникредит Булбанк, според който България се нарежда на първо място по процент на депозитите от общото финансово богатство на домакинствата в Централна и Източна Европа. През 2013 г. близо 82% от финансовите активи на домакинствата у нас са в банкови депозити и кешови наличности, 16% са вложени във взаимни и пенсионни фондове, както и в застрахователни продукти. Едва 2% от активите на българските домакинства са инвестирани в ценни книжа.
Ръстът на вложенията у нас идва и на фона на все по-влошени оферти от страна на банките. Според главния икономист в Уникредит Булбанк Кристофор Павлов лихвите по депозитите ще падат още. По негови думи в последните години банките са набирали финансов ресурс с добри оферти, но вече дори и най-малките от тях са си набавили достатъчно средства и лихвите ще стават все по-малко атрактивни.
