Ниското образование и липсата на работа са основни фактори, които разделят обществото на бедни и по-заможни
Всеки десети българин преживява с до 190 лв. на месец и е в риск от дълбока бедност. Най-застрашени са децата, безработните и пенсионерите. Това са част от изводите в анализа на Института за
пазарна икономика "Бедност и рискови групи”. Данните в доклада са от 2013 г.
Освен най-бедните 675 000 българи, в риск от бедност са общо 1,5 млн. души, или 21% от населението на България. Най-голям е делът им във Видин и Сливен - около 40%, а най-нисък в София и Перник -
под 10%. Тези хора разполагат с 3431 лв. на година, или с по 285,9 лв. на месец. Тази група не се влияе от промените в икономическата среда и на практика е изпаднала в дългосрочна и възпроизвеждаща
се бедност, се посочва в доклада на ИПИ.
Делът на живеещите в недоимък се свива, но с незначително темпо. През 2012 г. той е бил 21,2% от населението, а през 2011 г. - 22,2%.
Ниското образование и липсата на работа са основни фактори, които разделят обществото на бедни и по-заможни. Всеки втори безработен е в риск от бедност. При заетите тази опасност е значително
по-малка, но не и изключение. Около 210 000 заети получават доход, който е по-нисък от линията на бедността, и могат да бъдат определени като работещи бедни. Делът им е 7-8% от всички хора, които
имат работа. При висшистите рискът да попаднат в най-нискодоходните групи е най-минимален.
Бедността се задълбочава сред по-възрастното население. Бедността сред децата също е водеща и достига 29% сред населението до 18 години. Немалка част от нея се формира в семейства с един родител
или в многодетни семейства, които често имат малцинствен профил.