Асистенти и докторанти отново сядат зад банките
Асистенти и докторанти от държавни вузове зарязват временно преподавателската катедра и отново стават студенти. Младите преподаватели са принуждавани да правят това от ръководствата на своите
университети. По този начин се увеличава бройката на студентите редовно обучение, която се подава в Министерството на образованието, и ВУЗ-ът получава по-голяма държавна субсидия. Това сензационно
разкри пред "Монитор” преподавател от Великотърновския университет, пожелал анонимност.
Държавната субсидия за висшите учебни заведения сега е по 1000 лв. годишно за всеки записан студент редовно обучение. В Закона за висшето образование няма никаква пречка и ограничения за
кандидатстване. Дори и доцент или професор по история или литература може да кандидатства, за да учи право, икономика или финанси например. И ако е приет редовно обучение, държавата е длъжна да
плаща на университета за него четирицифрена сума годишно. Тази вратичка е добре използвана от ръководителите на някои вузове, които "помпат” бройката на студентите си. Асистентите и докторантите
получават предложение, от което няма измъкване – или подават документите си и кандидатстват през лятото отново, наред с току-що завършилите ученици, или остават без работа и докторантска
стипендия.
А за да не стане случаен фал, те кандидатстват за специалност, близка до тази, по която преподават. След приемането им всички студенти трябва да заплащат такса. Студентите асистенти обаче минават
метър. Те се водят такива само на хартия. А останалите първокурсници дори и не подозират за съществуването на колегите си, които никога не са виждали на лекции или на упражнения. В някои случаи,
след като списъците с новоприетите студенти вече са изпратени в МОН, в края на първия семестър или преди края на първата учебна година "студентите под прикритие” прекъсват или се отписват, за да
могат няколко месеца по-късно отново свободно да кандидатстват в собствения си ВУЗ и порочният кръг отново да се завърти.
Изпити всеки месец обявиха университетите
Университетите вече обявиха датите си за приемни изпити и зрелостниците могат да планират изпитния си маратон. Препитвания ще има всеки месец, че и повече от един. Ако кандидат-студентите искат да
пробват късмета си на предварителните изпити в няколко вуза, те трябва да се приготвят за доста сгъстен график. Кандидатстудентската кампания за учебната 2015/2016 година в Алма матер ще стартира
на 23 февруари. До 13 март зрелостниците могат да подават заявления за участие в първата изпитна сесия. Тя ще се проведе от 22 март до 26 април. За редовната сесия младежите могат да се записват до
22 май. Вторият тур изпити са насрочени между 31 май и 28 юни. Традиционно в УНСС изпитни сесии има всеки месец. Тогава ще се проведат eлектронните единни приемни изпити, както и изпитите по чужд
език. Сесии ще има всеки месец до редовната през юли. Кандидат-студентите могат да се явят на всички изпити и да се състезават в класирането с най-високата оценка. И тази година УНСС няма да зачита
оценките от матурите като вход. Предварителните изпити в Техническия университет в София започват от април. Тестът по математика в различните градове ще се проведе на 4, 18 и 25 април. Изпитът по
чужд език по английски и немски пък е насрочен за 9 май в София, във филиала в Пловдив ще се проведе тест само по английски.
Половината училища без стол за хранене
Повече от половината от училищата нямат ученически столове, алармираха от синдикат "Образование”. Подобна е ситуацията в учебните заведения по отношение на здравословния спорт. Часовете по
физическо възпитание и спорт не са малко, но условията за тяхното провеждане не са в съответствие с нашите представи, заявяват от синдикат "Образование".
Около 30% от учебните заведения използват класни стаи за физкултурни салони. Някои от тях просто не провеждат физическо възпитание, а го заместват с други учебни предмети. Според тях в проекта на
Закона за предучилищно и училищно образование липсва грижата за здравословното и физическото развитие на децата и учениците. Те настояват в проекта да намери място задължението за здравословното
хранене на учениците във всички класове и да има държавен финансов стандарт за това. Синдикатите искат още да се вмени задължение за ученически стол във всяко училище и финансов стандарт за това.
Ако държавата абдикира от това си задължение, да се изпише изрично, че родителите финансират този процес, защото често учениците са в училище в рамките на 10 часа - от 8 до 18 ч, като консумират
само нездравословни храни.
Даскали и финансисти залагат на частните школа
В частните школа учели предимно деца на университетски преподаватели и финансисти от средната класа. Това съобщи вчера шефката на Българската асоциация на частните училища в България (БАЧУ) Милка
Славчева. Така тя опроверга нападките, че в частните училища учели децата на мутри и богаташи. Родители и учители за пореден път заявиха вчера позицията си в защита на предложението на ГЕРБ парите
да следват ученика дори да е в частна детска градина или училище. Според тях децата в частните училища са дискриминирани, защото всеки ученик имал право на държавна издръжка. Славчева увери, че в
случай че законът се приеме и на частните училища се полага държавна издръжка, то сумата ще бъде приспадната от таксата за обучение, което ще е облекчение за родителите.
Единният разходен стандарт за ученик е около 1300 - 1400 лв.
Грета Ганева от инициативния родителски комитет пък призова политиците да не политизират темата, позовавайки се на конституцията, и окончателно да одобрят принципа "парите да следват ученика”.
Освен това обаче тя изрази позицията си, че всяка година 150 млн. лв. от бюджета на Министерството на образованието не се харчат по предназначение.
"Бюджетът в системата се разходва, по справки, подадени от служба "Админ”. А тази служба обработва само данни от общински и държавни училища. Там не влизат децата от частните училища, не влизат
децата, които са отпаднали, не влизат и децата, които са български граждани, но не живеят и не учат в България. Става дума за около 30% от децата на България”, заяви Ганева.
"Изчислено, това са 150 - 160 млн. лева, които всяка година се съдържат в бюджета на България, предвидени са за българските деца, за образованието, но не достигат до тях. В края на годината обаче
тези пари не се връщат отново в бюджета и не отиват към финансирането на държавните и общинските училища ”, обясни още тя, като изрично подчерта, че това е нейна лична позиция.
"Монитор” поиска коментар от МОН по повод изказването на Ганева, но до редакционното затваряне на броя не получи отговор.
Шефката на БАЧУ Милка Славчева се разграничи от разчетите на Ганева.
Ако идеята "парите да следват ученика” бъде окончателно приета, частните училища ще започнат да получават държавна субсидия от 2018 г. Спрямо сегашните разчети това ще струва на държавната хазна
около 13 млн. лв. годишно.
