Везните не клонят в полза на абонатите
Утре Държавната комисия за енергийно и водно регулиране ще излезе със становище дали хората, които държат вентилите на радиаторите си на "снежинка” или изобщо са махнали отоплителните тела у дома,
трябва да бъдат освободени от плащането на сградна инсталация, или пък ще продължат да я плащат.
От думите на председателя на ДКЕВР Светла Тодорова обаче стана ясно, че анализът на експертите е наклонил везните в полза на това, че и абонатите, които не ползват, трябва да плащат за сградна
инсталация. "Ние сме на мнение, че Законът за енергетиката отразява по правилния начин европейската директива”, каза Тодорова след вчерашното заседание на регулатора. Евгения Харитонова, член на
ДКЕВР, добави, че по въпроса със сградната инсталация вече има решение на Конституционния съд от 2010 г., което казва, че всички трябва да плащат за сградната инсталация.
До тази ситуация се стигна след като пловдивското Сдружение за правна помощ обяви миналата седмица, че хората, които не ползват парно, могат да не плащат за сградна инсталация. Те се позоваха на
Директива 2011/83/ЕС, която вече е транспонирана в българския Закон за защита на потребителите. Според сдружението за да се отърват от тази тегоба, абонатите трябва само да се откажат писмено пред
топлофикацията. Това доведе до лавина от обаждания на абонати в топлофикациите, десетки от тях дори подадоха заявления за отказ.
Проверка на "Монитор” показа, че действително в Директива 2011/83/ЕС има текст, който позволява на абонатите на енергото, ВиК-то, на газоразпределителните компании и на централно парно да се
откажат от услугите им.
Това обаче трябва да стане в 14-дневен срок от сключването на договора за предоставянето им със съответния търговец. Директивата уточнява още, че ако въпреки техния отказ абонатите са получили
парно, вода, ток или газ, те не дължат нищо за това.
Текстовете на директивата буквално се преповтарят в Закона за защита на потребителите с последните му
поправки от края на юли 2014 г.
В закона дори е описано какво трябва да напише човек във формуляра си за отказ от парното.
В същото време в член 153, ал.1 от Закона за енергетиката е записано, че всички собственици в сграда-етажна собственост, която е вързана към топлофикация, са клиенти на топлинна енергия. В ал. 6 на
същия член от закона дори е уточнено, че и да не ползват парно абонатите остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от радиаторите в общите части на сградата.
Според председателя на ДКЕВР Светла Тодорова европейската директива е транспонирана точно в Закона за енергетиката, а в Закона за защита на потребителите това е направено частично. От думите й
стана ясно, че Министерството на икономиката и енергетиката вече е готово със своето становище, но не го е оповестило официално. Следващата седмица предстоят срещи с омбудсмана и с Комисията за
защита на потребителите, след което всички институции, ангажирани с казуса, ще излязат с единно становище по въпроса.
Тодорова: Цените на ток и парно засега без промяна
Увеличението на цените на тока от 1 октомври е максималното, което комисията трябва да предприеме на този етап, коментира още вчера шефката на ДКЕВР Светла Тодорова. Не смятам, че ДКЕВР в момента,
месец след последната промяна в цените, може да декларира отново увеличение, добави тя.
От думите на Тодорова обаче стана ясно, че ново поскъпване на тока може да бъде избегнато само ако новото правителство и парламентът предприемат мерки, включително законови. Нека видим какво ще
прави парламентът, какво ще прави правителството, дали ще имат инициативи в областите, в които сме идентифицирали проблеми, каза председателят на ДКЕВР.
Промяна не се предвижда и за цените на тока, произвеждан от когенерациите, за което топлофикациите настояват активно. Ако това се случи, тези разходи трябва да бъдат поети от НЕК или от крайните
потребители, каза тя. Според нея топлофикациите ще генерират допълнително приходи, ако се задържи тенденцията цената на петрола да пада, което ще поевтини и природния газ.
МС одобри преминаването на регулатора към парламента
Правителството одобри промените в Закона за енергетиката, които предвиждат седмината комисари в ДКЕВР вече да се избират от парламента, а не както досега – да се назначават от МС. Те предвиждат още
регулаторът да действа на два състава - енергиен и воден.
Една от най-дискусионните теми беше заложените по-високи възнаграждения на членовете на ДКЕВР, които скачат близо два пъти.
Освен това кабинетът отпусна допълнително 438 441 лв. на ДКЕВР. Средствата ще бъдат осигурени за сметка на централния бюджет. С тях ще бъдат платени одитите на ЕРП-тата, както и заплатите на
служителите. Разходите за одитите не са били предвидени в бюджета на ДКЕВР, са се мотивирали от комисията. Освен това от тази сума ще се платят разноски по влезли в сила решения на ВАС, ще се плати
и членският внос на ДКЕВР в международни организации.
Преди десетина дни Светла Тодорова каза, че по сметката си ДКЕВР има едва 2000 лв.
