Развитието на икономиката и постигането на икономически растеж е много важно нещо и по този въпрос трябва да има абсолютен консенсус
Второто важно нещо, за което също е необходим консенсус, е, че трябва да се привличат инвестиции. Бедни и изостанали страни като България се развиват само с големи вложения. За да дойдат инвестиции обаче, трябва пълна реформа на съда, защото там се случват някои безобразни неща. Всички обаче говорим за съдебната система само в контекста на някаква политическа корупция. Съдебната система, както и всички институции, намесени в защита на имуществените права, са много сериозно прогнили и се използват за измами на кредитори, за заграбване на фирми. Когато някой не си връща кредита и банката се опита да си прибере обезпечението, оказва се, че всичко е прехвърлено, залозите са изчезнали. Никой няма да дойде да инвестира в държава, където чрез елементарна схема може да мине през две инстанции на български съд или да се продаде незаконно заложен актив. Затова съдебната система трябва да е абсолютен приоритет.
Друг проблем е скоростта на действие на администрацията. За добро или лошо тя се научи да работи в някакъв неин си ритъм на европейски проекти. Когато й се поиска някаква дребна услуга, която тя е длъжна да извърши, веднага се обяснява, че има голям европейски проект, който е приоритет. Това важи особено за общините, където обикновено се налага да се действа много бързо. Що се отнася до евросредствата, те трябва да са организирани така, че да са ускорител на успешните примери. С други думи, не просто да се правят курсове на кубик за неграмотни роми, които да се опитваме да научим на счетоводство или автомонтьорство. Ами когато някой инвеститор има идея да започне някакво производство в определен регион и да наеме хора, да му бъде предложен пакет от възможности да си обучи персоналът в рамките на програмата на ЕС за човешки ресурси например. Инвеститорът трябва да се чувства подкрепен, а хората да получат полезни умения, с които да си изкарват хляба. Същото важи и за инфраструктурата - инвестициите в нея много често са доминирани от политически съображения, т. е. къде има най-много наши избиратели, затова се правят площади, фонтанчета, стадиони и плувни басейни. А не където може да дойдат инвеститори и да открият работни места. А от тези работни места ще има и данъци за общините, безработните ще са по-малко.
Големият проблем това да не се случва в много от ситуациите е, че общините нямат пряк интерес да идват инвеститори в техните места. Защото нито плащат обезщетенията за безработица, нито получават нещо от данъците, които инвеститорът би платил. Затова кметовете предпочитат разните европроектчета за тротоари например. Трябва инфраструктурата да върви след растежа. За нещо такова става дума в модела на председателя на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер - малкото ресурс да се вложи в нещо, което би довело инвеститори. Не може просто някакви чиновници да планират къде да се правят самоцелно пътища или канали, което да не е свързано с разрастването на икономиката. Друго важно нещо е, че работната сила вече става мобилна, хората дори ходят в чужбина, за да работят. Тази работна сила обаче трудно се интегрира на пазара на труда в България. Затова е добре инвеститорите да бъдат насочвани и подбирани, да бъдат дори примамвани с бонуси и придобивки да вложат парите си в региони, където има съответната работна ръка.
