Обмислят разделяне на ЗУТ на два нови закона
До десет пъти по-висока глоба да плащат общинските служители, ако не спазят сроковете за издаване на разрешително за строеж или други строителни процедури. Това ще предложи зам.-министърът на
регионалното развитие Савин Ковачев при предстоящите промени в Закона за устройство на територията (ЗУТ), които се очаква през май да бъдат внесени в Народното събрание. Предстоящите промени бяха
обсъдени по време на строителната седмица, която тече в столичния "Интер Експо център".
В момента законът предвижда глоба от 100 до 500 лв. за длъжностни лица, които са изпълнили лошо или несвоевременно задълженията си по него. С увеличението на санкцията, тя може да стигне до 5000
лв. В същото време при 7-дневен законов срок за издаване на разрешително за строеж или отказ за такова, реално отговор от общините се получава за около 4-5 месеца.
Според зам.-министъра високите глоби надали ще решат проблема с неспазването на сроковете, но по-радикални мерки трудно ще спечелят политическа подкрепа. Още в края на миналата година той предложи
да се въведе мълчаливо съгласие при разрешителните за строеж и липсата на отговор да се приема за разрешение. В по-дългосрочен план се предвижда цялата строителна процедура - от съгласуването на
инвестиционните проекти до въвеждането на строежите в експлоатация, да мине в ръцете на частните консултантски фирми. Те разполагат с достатъчно квалифицирани специалисти и носят ясна наказателна
отговорност при грешки и недобросъвестност, посочи зам.-министърът. Той припомни, че подобна практика съществува в Германия и други европейски държави.
Друга важна промяна в ЗУТ ще е отпадането на изискването за разрешително за строеж при преустройства на сгради. Те ще преминат на отделен режим от строителството, тъй като в повечето случаи не
представляват строителна дейност, обясни Ковачев.
Зам.-министърът подкрепи искането на строителния бранш за разделяне на сегашния Закон за устройство на територията в два отделни закона - за устройство на територията и за строителния процес.
Разделението бе предложено от зам.-председателя на Камарата на архитектите в България (КАБ) Атанас Тосев. Той предложи ЗУТ да бъда изцяло преработен и да третира само устройството на територията и
изработването и поддръжката на общи и подробни устройствени планове. Според камарата проектирането, инвестиционния процес и всички процедури по строителството трябва да залегнат в отделен кодекс
или закон. Подобна позиция застъпи и секретарят на Научно-техническия съюз на строителите в България арх. Съби Събев, който припомни, че подобно разделение е имало още при въвеждането на първите
правила за строителство в България през 1881 г.
В момента едва 20 от общо 230 текста в ЗУТ третират устройството на територията. Останалите визират строителния процес, незаконното строителство, правилата за прокарване на временни пътища,
сервитутните права, отчуждаването, благоустройството и т.н., изброи Савин Ковачев. Той се съгласи, че разделянето и прецизирането на основния строителен закон е необходимо, но това ще стане не
по-рано от 1-2 години.
Да се въведе длъжност главен инженер в общините, предложи председателят на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране (КИИП) Любомир Ташков. Според него тази длъжност е особено необходима
в големите общини, където постоянно се налага подновяване на инженерната инфраструктура. Другото искане на камарата е устройствени планове да се изработват само от лица с пълна проектантска
правоспособност. Сред предложенията на КИИП е и въвеждане на авторски надзор на строежите, а документите за изпълнение на строежа да се заверяват и от проектанта.
