Най-много са жалбите на потребителите в енергетика, ВиК услугите, телекомуникациите и банките
Промените в закона за защита на потребителя, които подготвя министерството на икономиката, предвиждат всяка стока в гаранция, било то обувки, компютър, телевизор или пералня, да посещава сервиз до
3 пъти. Ако се повредят и след третия ремонт, потребителят ще има право да поиска разваляне на договора и възстановяване на сумата за покупката или поне част от нея. Това съобщи за “24 часа”
зам.-министърът на икономиката и енергетиката Красин Димитров.
По сегашните текстове ремонтите могат да бъдат безкрай, докато изтече гаранционният срок, без да има шанс търговецът да върне парите.
С промените се транспонира и еврорегламент за защита на правата на потребителите, когато търговията е извън магазините, когато търговски пътник ви идва в дома, когато пазарувате по улици и площади.
Целта е хората да имат право на рекламация или жалба и когато си купуват книга на площад “Славейков” или когато търговски пътник идва в дома ви и предлага да си купите тенджери, прахосмукачка или
друг някакъв електрически уред. Няма разлика дали покупката е в магазина, или извън него - правата на потребителите са едни и същи, обясни зам.-министърът и това се записва в закона. Жалбите за
некачествена стока, купена у дома, по телефон, онлайн или на улицата, могат да се изпращат в Комисията за защита на потребителите (КЗП).
Другата цел е да се защитят гражданите при онлайн пазаруване от лоши практики. Законовата гаранция ще бъде 2 години, като се прави уговорката, че тя зависи от вида на стоката. Няма как запалките
например да са с такава гаранция.
След анализ на всички жалби и на техния брой се въвеждат и нови специализирани или секторни комисии към КЗП - там, където има най-много жалби. Те са в енергетика, ВиК услугите, телекомуникациите и
банките. В тях задължително ще влязат и представители на регулаторите. За еленергията, парното, газа и водата това е ДКЕВР, за телекомуникациите - Комисията за регулиране на съобщенията, и за
банките - Комисията за финансов надзор.
Целта е съкращаване на срока на решаване на една жалба чрез извънсъдебно споразумение. Регулаторите имат и контролна функция, която трябва да засилят и изпълняват, заяви Красин Димитров.
Красин Димитров, зам.-министър на икономиката и енергетиката: Без телефони с импулси при онлайн продажбите
- Г-н Димитров, как по-ефективно ще се защитят потребителите след готвените промени в закона? И кой ще скочи срещу тях?
- Едва ли някой ще скочи, защото става дума за промени, които транспонират еврорегламент. Едната се отнася за договорите извън търговския обект, а другата - за договори, сключени от разстояние.
Това са всичките договори, сключени по телефона или при онлайн търговията. Удължава се срокът за отказ от сключения договор от 7 на 14 дни. И се прилагат стриктно всички условия на директивата по
отношение на информираността на потребителя. Сега в закона няма изрични клаузи за това каква информация да се предоставя, за да направи той информиран избор. Относно защитата на правата на
потребителите при жалби и рекламации, когато се извършва продажба извън търговския обект - чрез търговски пътници, се определя възможността за рекламация и жалба на закупените стоки.
- Този вид продажби стават все по-популярни, на какви лоши практики сте свидетели?
- Европейският съюз има цяла концепция за търговията по електронен път. Има обаче наистина лоши практики. Дава се неясна информация за продукта и на сайта е посочен телефон за допълнителна
информация. Но публично не се обявява, че този телефон е импулсен. И по този начин, като се интересуват от определени стоки от разговорите по телефона, публикуван на сайта, потребители са натрупали
сериозни сметки.
- И как ще го елиминирате това?
- Всеки търговец и доставчик на услуги трябва да осигури възможност за връзка с него по телефона без допълнителни импулси. Това например е една от промените.
Знак за магазини, съгласни на споразумение с клиенти
Знак на Комисията за защита на потребителите ще има в магазини, които са се съгласили да участват в помирителни комисии, които да разглеждат жалби на техни клиенти. Така ще се избягват дълги
съдебни процеси и шансът да се постигне извънсъдебно споразумение ще е по-голям.
Вече има бял списък на големи търговски и хранителни вериги, които са казали “да” на този подход за защита на потребителите.
Знакът на комисията пък ще показва на гражданите, че могат да имат доверие на този търговец и ако стоката е некачествена или се появи някакъв проблем при пазаруването, ще могат да разчитат на
арбитраж и да разрешат казуса извънсъдебно.
14 търговски вериги са се съгласили споровете с клиентите им да бъдат решавани първо извън съда.
Правят гаранционен фонд за екскурзиите
Клиент, купил туристически пакет, да не остава на летище в чужбина, ако туроператорът му е фалирал, обмислят в министерството на икономиката.
Идеята за гаранционен фонд обаче остава на заден план, тъй като с парите в него щяло да се оперира трудно.
Поради това сега се обсъжда, когато туроператор работи от свое име, но за чужда сметка, парите на ползвателите на туристическата услуга да бъдат в доверителна сметка. Тя да бъде управлявана
целенасочено - например част от сумата в един пакет да е за фирмата превозвач. Така ще се гарантира, че той ще си получи парите.
А парите, които са в тази сметка, няма да влизат в баланса на туроператора и ако той фалира, те няма да са част от масата на несъстоятелността. Целта е сътресенията във финансовото състояние на
туроператора да не влияят на клиента.
По-възможен за реализация обаче бил втори вариант. При него туроператори и търговци на туристически услуги ще плащат предварително, например 10% от оборота, в обща сметка.
С нея може да работи бъдещата агенция по туризма. Може автоматично по изпълнението на договора да се задейства и обслужващата банка. Но би било по-добре да има орган, който да замести туроператора,
ако изпадне във финансови затруднения.
Така се гарантирало, че щом излети самолетът с туристи, има блокирана сума, с която хората да могат да се приберат. И да им се плати компенсация за причинените неудобства.