Специален фонд ще събира пари за съдействие на граждани, изпаднали в кризисна ситуация зад граница
Концепцията на външно министерство, представена от Николай Младенов, за задълженията на държавата към гражданите, когато са в чужбина, предвижда българските консулства да се задействат срещу
предварително платена такса.
Министерството на външните работи предлага да се въведе нова задължителна застраховка "Помощ в чужбина", която да се плаща от всички българи, пътуващи зад граница. Застраховката е част от новите
правила, които правителството иска да въведе, за да определи докъде може да се простира помощта, предоставяна от консулските служби за закъсали българи. Идеята е залегнала в концепция за нов Закон
за консулските услуги и консулското съдействие, която бе представена от външния министър Николай Младенов вчера и е публикувана на интернет страницата на министерството
http://www.mfa.government.bg.
Според идеята на МВнР застраховката ще обхване рисковете от репатриране, тежко заболяване и спешна медицинска помощ. Тя ще покрива пътните разходи за връщане в България, както и получената
медицинска помощ. За тези, които отиват да работят в чужбина чрез фирма посредник, задължението за сключване на застраховката ще пада върху компанията. В момента подобни полици се предлагат от
частните застрахователни компании. Сключването им обаче е само препоръчително. Не е ясно какъв ще е размерът на застраховката.
"Не можем да задължим хората, няма да ги проверяваме на границата дали са си направили такива застраховки, но в крайна сметка, ако те се обръщат към нас за съдействие, което отива отвъд директната
консулска защита, би следвало да покажат, че има и такава отговорност, която споделят и са покрили със застраховател", смята министърът.
По принцип държавата не може да отказва консулска закрила на свои граждани само защото не са й превели някаква такса. Нещо повече, в качеството си на европейски граждани те имат право да се обръщат
за такава помощ и към други държави от ЕС, когато някъде в чужбина няма българско посолство. Няма как да се иска българите да се застраховат пред всички държави от ЕС. Освен това българите са
здравно осигурени на територията на всички държави от ЕС чрез своята национална здравна осигуровка.
"В никакъв случай не бива държавата да абдикира от ангажиментите си", заяви пред "Сега" дипломат с дългогодишен консулски опит. Той препоръча България да се поучи от процедурите на другите държави
от ЕС, а не да изобретява нови правила. Според него е парадокс бюджетна организация да прави фонд, в който да се очакват постъпления и от частни акционерни дружества, какъвто замисъл
съществува.
Новият закон оставя две възможности за държавна парична помощ при липса на застраховка. Едната е финансова помощ, когато "лицето не е било задължено да се застрахова при пътуване и добросъвестно се
е оказало в затруднено положение (жертва на обир, изгубване на документи и пари)". След завръщане в България помощта се възстановява като публично вземане. Другата е социалната помощ, която е само
за лица, отговарящи на критериите за нея по Закона за социалното подпомагане. Тя може да включва билет до България или храна и стоки от първа необходимост.
Предвижда се и създаването на доброволен регистър на пътуващите в чужбина. Вписването в него обаче става задължително, ако пътуващият получи финансова помощ. В регистъра се отразява и дали
впоследствие дадените пари са били възстановени на държавата.
Както индивидуалната финансова помощ, така и средствата за българи, засегнати от мащабни кризи (например природно бедствие или терористично нападение), ще се осигуряват от специален фонд за
съдействие на българите в чужбина. "В закона ще се определят ясно ситуациите, при които парите във фонда ще могат да се харчат", обясни Николай Младенов. От думите му се разбра, че въпросът дали
индивидуалната помощ ще се обвързва с наличието на застраховка остава дискусионен. Но от разяснения от страна на външно министерство пред "Сега" стана ясно, че именно на този фонд ще се разчита, за
да се посрещат извънредни случаи, като например заминали да работят нелегално в чужбина българи, както и за да се спасяват закъсали сънародници без застраховка. Това на практика обаче обезсмисля
задължителната застраховка, тъй като изрядните отново ще плащат за неизрядните.
Николай Младенов напомни, че миналата година е имало много случаи, когато държавата е спасявала изпаднали в затруднение българи на чужда територия. Такъв е примерът на 560-те берачи на ягоди в
Швеция, които през юли 2012 г. се озоваха на произвола на съдбата, след като пристигнаха да работят без трудови договори и бяха изоставени от работодателя си. За завръщането им в България
правителството бе принудено да отпусне 170 хил. лв., тъй като хората нямаха пари за пътни разходи. "Нашите сънародници трябва да знаят каква помощ могат да очакват от държавата и кога трябва да
разчитат на себе си", обясни Николай Младенов.
Специалист по консулски въпроси каза на в. "Сега", че в началото на 90-те години министерството е започнало да прави такъв фонд чрез малки отчисления от таксите за визи, като е набрало в него 200
000 лева. Целта е била той да служи за буфер в критични ситуации, когато закъсали българи не могат да разчитат на нищо друго освен на помощ от посолството. По-късно обаче този фонд се е прелял в
общия бюджет на министерството и се е изгубил.
Въпроси като финансирането на въпросния фонд, както и къде в държавната администрация ще се приюти той ще се решават чак когато концепцията придобие формата на законопроект. Дипломати прогнозират,
че в началото на март законопроектът ще влезе за обсъждане в Министерския съвет.
Цялата концепция можете да видите на http://www.mfa.government.bg/bg/events/73/11/1325/index.html
ДОБЪР БИЗНЕС
Застрахователите посрещнаха инициативата с интерес, макар че имат друга представа за нея. "Заради премиите, които получаваме, всяка задължителна застраховка е добре дошла за нас. Но в момента
относно предложенията на външно министерство трябва да се изяснят много неща - какво ще покрива полицата, какви права ще гарантира и какви задължения ще прехвърли тя върху брокерите", коментира
Румен Георгиев, изпълнителен директор на "Армеец". "Като цяло гилдията подкрепя тази инициатива. Да не забравяме, че дори и без закон застраховки за пътувания в чужбина се изискваха и преди и за
такива се проверяваше от всяка гранична служба. Единственото ни притеснение е, че не знаем дали застраховката няма да се припокрива с европейската здравна карта и така да се обезсмисли. Това е
нещо, което ще трябва да се обсъди", каза Кольо Делев, управител на SDI.
