Отново се разрешава приватизацията им, а НЗОК няма да е длъжна да ги финансира
Пълна равнопоставеност между държавните и частните болници предвиждат промените в Закона за лечебните заведения, предложени от здравното министерство и приети от кабинета вчера. Освен че се дава възможност големите държавни болници, които в момента са в забранителен списък за приватизация, да бъдат продавани, отпада и финансовата им защита. В бъдеще нито една от структуроопределящите държавни болници няма да има гарантиран договор със здравната каса, а от друга страна, се приема механизъм, по който НЗОК да отказва в бъдеще договори в градовете, където има пренасищане на лечебни заведения.
"Основната промяна е възможността на НЗОК да избира болниците, с които да сключва договори. Текстовете въвеждат задължителна национална здравна карта за кадрово обезпечаване на системата и за ясна картина на потребностите от болнична и доболнична помощ. Където има излишък или недостиг от инфраструктура и кадри, НЗОК да има възможността и правото да избира по критерий за качество, за комплексност на услугата", обясни здравният министър Петър Москов. Касата няма да сключва договори с болници, които осигуряват лечението на епизод от национално значимите заболявания, а болниците сами или в обединения ще гарантират пред НЗОК, че лекуват в цялост социално важните заболявания, допълни той.
Занапред ще се определя в кои региони наличните болници и лекари надвишават потребностите на населението. На тези места при поява на ново лечебно заведение НЗОК няма да сключва договор с него. Вече съществуващите лечебни заведения пък ще се избират по различни критерии - апаратура, специалисти, смъртност, повторни хоспитализации и др. Точните критерии ще се определят с наредба на МЗ.
С поправките обаче се разрешава приватизацията на държавните болници, които в момента са в забранителен списък. Те са 72 и включват университетските, големите специализирани и областните болници, както и санаториумите. "С предложението за приватизация на лечебните заведения се цели привличане на частен капитал, който да бъде инвестиран в дейността, поддръжката и развитието на съществуващите в момента лечебни заведения, част от Националната здравна карта", поясниха от МЗ. "Това ще даде възможност на държавата да гарантира дейността и разпределението на лечебните заведения съгласно Националната здравна карта, като ограничи тенденцията за създаване на паралелна мрежа от частни лечебни заведения за болнична помощ, които не съответстват на потребностите на населението", допълниха оттам пред "Медияпул". Най-вероятно това означава, че бъдещите инвеститори, които нямат шанс за договор с касата, ще могат да си купуват държавни болници, вместо да строят нови.
"За момента най-доходоносната легална дейност е хазартът и ако се приеме, че е доходно да си отвориш казино, за миналата година има поискани разрешителни за повече нови болници, отколкото за казина. Очаква се възвръщаемост на капитала, защото касата ще вложи пари в него, а това сочи, че има нещо дълбоко сбъркано в модела", аргументира промените Москов.
От закона отпада и текстът, според който здравната карта съдържа и списък на държавни болници, с които НЗОК е длъжна да сключва договори. В него са отново университетските, специализираните и областните лечебници. При положение че касата ще може да избира кой да финансира, част от тях може да останат без договори, ако не отговарят на критериите за качество. Това пък значи, че без финансиране те ще бъдат закрити или предложени за приватизация.
