Въпреки фиаското БСП настоява парламентът да размисли и да възстанови облекчението през 2016 г.
Отказът на новото Народно събрание да се занимава с данъчното облекчение за бедните и да поправи неработещите текстове за него, гласувани при кабинета "Орешарски", доведе до очакван финал. Едва 9546 души с минимален годишен доход до 4080 лв. са поискали от НАП да им възстанови авансово удържания през 2014 г. налог. Данъчните тепърва ще проверяват дали тези хора отговарят на изискването да не са получавали никакви други доходи, включително необлагаеми - като обезщетения за безработица, детски надбавки, минимално олихвяване по дебитни карти и др. Провалът на данъчното облекчение не попречи на БСП да внесе за втори път промени в закона, така че данъкът да може да се възстановява през 2016 г.
Данъчната отстъпка за бедни предвиждаше всички хора с месечен доход в размер на минималната работна заплата да могат да поискат от държавата възстановяване на удържания им авансово данък. Първоначално от финансовото министерство съобщиха, че през 2014 г. на този праг за доходите са отговаряли около 890 000 души, без да е ясно каква част от тях са получили само трудови възнаграждения, каквото е изискването. Вчера от левицата разпространиха актуализирани данни на МФ, според които хората с доходи до 340 лв. на месец през 2014 г. са били 1 019 939. Сметките показват, че едва 0.9% от тази група са кандидатствали за възстановяване на данък, след като се разбра, че ползването на облекчението на практика е невъзможно заради недомислени законови текстове. БСП не успя да убеди мнозинството в настоящото НС да приеме тълкувателен закон, с който да изчисти текстовете и да направи възможно ползването на отстъпката.
Още не е ясно на колко ще възлезе общата сума, която бюджетът трябва да върне на подалите декларация за възстановяване на данъка. Грубите сметки показват, че при 340 лв. реален доход след приспадане на осигуровките общата сума за възстановяване ще е около 3.4 млн. лв. Това е много далеч от обявения ефект от въвеждане на данъчното облекчение - 150 млн. лв. През февруари в отговор на депутатски въпрос финансовият министър Владислав Горанов бе категоричен, че евентуалното възстановяване на тази сума е отчетено в бюджета и пари за данъчното облекчение има. Така излиза, че в приходната част на бюджета ще се появи неочакван плюс, в размер на около 147 млн. лв., заради невъзстановяването на данъка. Не е ясно дали при евентуална актуализация на бюджета това няма да се използва като аргумент за допускане на допълнителни разходи в социалната сфера.
Въпреки фиаското на данъчното облекчение председателят на левицата Михаил Миков вчера обяви, че партията ще направи втори опит да прокара отстъпката в парламента. "Във връзка с повишената събираемост на приходите ще настояваме да се приемат промени в закона за данъците върху доходите на физическите лица, така че бедните българи да си получат обратно внесения авансово данък в началото на 2016 г.", обясни Миков.
Проектозаконът вече е в деловодството и предвижда право на отстъпка да имат хора с годишен доход до 4444 лв. В законопроекта се изтъква изрично, че данъчното облекчение ще може да се ползва при получени необлагаеми доходи като обезщетение за безработица и др. В групата на необлагаемите доходи са включени и "лихвите върху доходи от трудови правоотношения". В случая се имат предвид минималните лихви върху заплатите, преведени по дебитни карти. Предвидено е законопроектът да влезе в сила със задна дата от 1 януари 2015 г. За момента обаче няма никакви сигнали за промяна на позицията на мнозинството по темата. При приемането на пакета от данъчни закони за 2015 г. новото мнозинство отмени отстъпката с аргумента, че социална политика следва да се прокарва през разходната, а не през приходната част на бюджета. Още в кабинета "Орешарски" данъчната отстъпка за бедни бе компромис след категоричното несъгласие на ДПС да се пипа плоският данък и да се допусне въвеждане на необлагаем минимум в класическата му форма.
