Електронните фишове масово падат в съда

Процедурата изисква делото да се заведе в районния съд, на чиято територия е издаден фишът

Електронните фишове, които се смятат за една от важните мерки срещу безразсъдството на пътя, се оказаха лесно атакуеми в съда.

Масово районните съдилища отменят фишовете като издадени при редица процесуални
нарушения.

При обжалването им никога не се стига до разглеждане по същество наистина ли са нарушени правилата за движение по пътищата. Отмяната идва още на процесуално основание.

Малко обаче са шофьорите, които се решават да обжалват глобата. Това е така, защото процедурата изисква делото да се заведе в районния съд, на чиято територия е издаден фишът.

Ясно е, че ако камера край Петолъчката е снимала превишена скорост на водач от Кюстендил, финансово е неизгодно човек да харчи пари за пътуване по дела на 300-400 км.

По-безпроблемно е да се плати глобата, която е около 100-200 лв., и ако това стане бързо, се ползва 30% намаление.

Така до обжалване в съдилищата стигат обикновено фишове на шофьори, засечени в района им на местоживеене.

Идеята стационарни и мобилни камери да снимат нарушители по пътищата е добра, но се оказа, че обличането  в законово издържана форма не е добре реализирана.

Направените промени в Закона за движение по пътищата приравняват електронния фиш на акт и наказателно постановление едновременно, което облекчава процедурата. Образецът на такъв фиш е утвърден със заповед на вътрешния министър, но не е съобразен с изискванията на Закона за административните нарушения и наказания.

“Основната причина да падат фишовете в съда е, че бланката не отговаря на двата закона като документ с конкретни реквизити”, обясни председателят на районния съд в Благоевград Екатерина Николова.

Магистратите са категорични, че вината за неприцизните фишове не е у катаджиите. Това са пропуски в редакцията на първия закон поради непрофесионално законотворчество, пренесени в утвърдения образец от МВР.

При промяната, която въвежда електронния фиш, законодателят не е отменил частично разпоредби от другия закон, заради което те продължават да бъдат в сила и фишът да се възприема като административен акт.

Той е документ с волеизявление на конкретно лице. Все още в нашето законодателство не са делегирани правомощия на техническите средства, каквито са камерите за видеонаблюдение, да изпълняват функции на административно-наказващ орган.

В бланката няма място, където да се напишат името и длъжността на служителя, издал фиша. Това по себе си е правен абсурд.

Пълната анонимност не дава възможност да се прецени компетентността на издателя и да се търси отговорност при нарушение.

Например следния парадокс - при изискване на справка от ОД на МВР кое е лицето, издало фиш, се оказало, че това е жена на длъжност домакин в Пътна полиция.

Липсата на дата на съставяне на документа също е категоричен пропуск, който пък води до невъзможност да се прецени дали е изтекла давността и какви са били законите, действащи към момента на нарушението.

Често при получаване на фиша не се вписва кой е получателят и няма обратна разписка.

Един от най-съществените пропуски е липсата на описание на нарушението и конкретното място. Обикновено въз основа на снимки от камерите се изписва разрешена и установена скоростта и с колко е превишението.

Не е ясно дали непосредствено преди мястото, на което е бил радарът, е имало поставени обозначителни знаци за въведеното видеонаблюдение, както изисква законът.

Никъде във фиша не се посочва и на какво основание е прието органичението на скороста. Дали със специален пътен знак, или защото автомобилът се е движил в населено място, магистрала или др.

Къде се е намирал този знак и дали автомобилът е бил в зоната му на действие.
Най-сериозният спор около признаването на електронния фиш е дали снимката е направена от стационарна или мобилна камера.

В болшинството от случаите съдиите приемат, че фиш от мобилна камера е незаконен.

Според закона такъв фиш се издава само ако нарушението е установено от техническо средство в отсъствието на контролен орган и нарушител. Мобилните камери са в автомобила на полицаите и реално, докато се регистрира нарушението, има присъствие на контролен орган.

“Граматичното, логическо и систематично тълкуване на тази разпоредба налага извода, че издаването на електронен фиш е строго определено само в случаите, когато технически средства са позиционирани стационарно.

За всички останали случаи на мобилни камери въпросната разпоредба не важи”, категорични са съдиите.

При такива нарушения те смятат, че трябва полицаите да излязат от колата и лично да съставят акт на водача.

“Промените в законодателството, свързани с използване на камери, целят избягване на съмненията, че има субективизъм при съставянето на актовете. Другата цел е по-бързо движение на административнонаказателното производство с електронния фиш и ефективно санкциониране на нарушителите. В същото време не може да си затваряме очите при явни процесуални нарушения”, каза съдия Николова.

Докато се изчистят законодателните разминавания и се утвърди образец на нов електронен фиш, се налага уточняване на практиката между съдиите и полицаите.

“Може да предприемем инициатива върху електронния фиш да се вписва допълнителен текст и да се поставя печат, така че да отговаря на изискванията”, уточни Николова.

Заради недомислията в разпоредбите различните съдилища тълкуват различно електронните фишове.

Повечето магистрати са категорични, че не бива да се нарушава правото на гражданите да се защитят от незаконно издаден административен акт.

 

Неясно се описва мястото

Пълна неяснота има и около описанието на конкретното място на извършване на нарушението. Обикновено се посочва ПЪТ I-8 203+700 КМ, което не е обичаен и възприет начин.

В снимковия материал има географски координати, определени чрез GPS.
“Тези координати наистина индивидуализират еднозначно точка от Земята, но установяването на тази точка за неспециалист поражда много затруднения”, коментират съдиите.

Според тях би следвало при описание на местонарушението, когато е извън границите на населено място, да се уточни общоизвестен обект. В единични случаи магистратите приемат, че GPS координатите са достатъчни нарушителят да се поинтересува и да разбере къде е сниман.

 

КАТ: Съдии не виждат запетаите в закона

Граматическото тълкуване на първото изречение от чл. 189, ал. 4 от Закона за движение по пътищата е причината доста от електронните фишове да падат на първа инстанция в съда, коментираха от КАТ пред “24 часа”.

Друга основна причина това да се случва е и липсата на юрисконсулти по време на съдебните заседания. Затова, когато те се явяват при обжалване на въззивно ниво, в повечето случаи административните съдии потвърждават електронните фишове, категорични са от КАТ.

В един от най-спорните текстове е записано: “При нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.”
Според КАТ граматическото тълкуване на този текст трябва да бъде, че в момента, в който се издава електронният фиш, отсъства контролен орган и нарушител, а не както се тълкува от районните съдии - нарушението е заснето от техническо средство в отсъствие на контролен орган и на нарушител.

“Видно от начина, по който частите на изречението са отделени със запетая, отсъствието трябва да е относимо към момента на издаването на електронния фиш, а той не съвпада с момента, в който нарушението е установено чрез заснемане на място. Едва след разтоварване на паметта и нейната обработка е възможно да се издаде електронният фиш. За да стане това, задължително се правят справки за собственик на колата”, обясняват експертите на Пътна полиция.

В момента, когато се обработва запаметената от камера информация и когато се издава електронен фиш, това се прави автоматично от системата и няма контролен орган или пък нарушител, което отговаря на изискването на закона.

Според Пътна полиция е достатъчно техническото средство да може да записва датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на колата, за да може запаметените в него клипове и снимки да бъдат признати за веществено доказателство в съда. Според мотивите на районните съдилища обаче отсъствието на контролен орган и нарушител е изведено като задължително към момента на установяване и заснемане на нарушението, което не е вярно, коментират от КАТ.

Според Пътна полиция съдът е пропуснал да забележи запетаята, която разделя момента на установяване и заснемане от момента на издаване на електронния фиш.
“Ако се даде вяра на тълкуването на съда, ще се стигне до логическия абсурд, че към момента на установяване и заснемане на нарушението отсъства дори нарушителят, което означава, че колата вероятно има качества на самоход, а нарушителя го няма на мястото на нарушението към момента, когато то е било извършено от самия него.

По тази причина използването на мобилна система за видеоконтрол не е в нарушение на закона, поради което решението на съда е неправилно”, твърди КАТ.

Данните от паметта на камерите са криптирани и не могат да се извършват каквито и да са корекции при обработка, а данните на GPS координатите на системата се определят автоматично.

Законодателят е преценил, че в съдържанието на електронния фиш е достатъчно да се включат данните за териториална структура на МВР, мястото, датата, точният час на извършване на нарушението, регистрационният номер на колата.

По повод твърдението на съда за разликите на засечената скорост, отразена във фотоснимката, и скоростта, посочена в електронния фиш, то тя се дължи на намалението, изчислено в полза на шофьора. То се дължи на допустимата техническа грешка на уреда в полеви условия, уточниха още от КАТ.