Ограничаването на злоупотребите засега е само пожелание
Впечатляващ ръст на пенсиите за инвалидност и разходите за тях в последните 15 години отчита Националният осигурителен институт. От институцията признават, че със старта на реформата в пенсионноосигурителната система от 2000 г. насам хората в предпенсионна възраст, безработните и тези с различни здравни проблеми търсят вратичка чрез този вид пенсии. С парите се злоупотребява, но засега намеренията за затягане на критериите остават предимно добри пожелания, напук на препоръките на Брюксел за ограничаването им.
На фона на намаляващия брой и на отпусканите пенсии, и на пенсионерите у нас от 2000 г. насам пенсиите за инвалидност растат шеметно. НОИ отчита увеличаване с 280% - през 2000 г. броят им е 323 517, а в края на миналата година вече е 907 380. Броят на хората, които получават различните видове пенсии за инвалидност - за общо заболяване, трудова злополука, социални пенсии и др., се е увеличил почти два пъти - от малко над 202 хил. българи през 2000 г. в края на м.г. те вече са почти 435 хил. души. От НОИ отбелязват и друг впечатляващ факт - от началото на пенсионната реформа новоотпуснатите пенсии за инвалидност са повече от новите пенсии за стаж и възраст, които уж са масовите. Ако към 2000 г. всеки десети пенсионер е вземал първа лична пенсия за инвалидност, към м.г. броят на тези хора се е увеличил двойно - вече са 21 на сто от пенсионерите. Съответно делът на инвалидните пенсии от всички останали е скочил от близо 14 на сто на 36 на сто.
Трябва да се отбележи, че огромният им брой се дължи основно на отпусканите до края на миналата година социални пенсии за инвалидност. Те се даваха на пенсионерите, които се освидетелстваха с ТЕЛК, като втора или трета пенсия в размер на 25 на сто върху получаваната основна. От тази година депутатите премахнаха четвъртинката - вече отпуснатите продължават да се плащат, но нови не се отпускат. През м.г. 58 на сто от новите инвалидни пенсии са всъщност социални. През 2002 г. процентът е бил почти 75 и до 2010 г. намалява постоянно, но след това отново започва да нараства.
От НОИ открояват две ясни тенденции - в годините, когато се говори за затягане на условията за пенсиониране чрез вдигане на възрастта и стажа (например 2009 г.), инвалидните пенсии неизменно растат. Другата ясно изразена зависимост е с нивото на безработицата - в годините с най-висока безработица - между 2000 г. и 2004 г. (от 18% до 12.7%), новите лични пенсии за инвалидност поради общо заболяване се покачват трайно. След това в периода до 2008 г. тенденцията е низходяща - успоредно с намаляване на безработицата се отчита и спад в броя на новоотпуснатите пенсии.
Шест пъти и половина са се увеличили разходите на НОИ за изплащане на инвалидните пенсии - през 2000 г. всеки десети лев от разходите е отивал по това направление (244 млн. лв. годишно). През 2014 г. НОИ дава 1 млрд. и 650 млн. лв. за инвалидни пенсии, или почти 21 на сто от разходите на института, тоест делът им се е удвоил. "Анализът показва трайна тенденция на нарастване на пенсионерите с пенсия за инвалидност и разходите. Тези резултати са вследствие от комплексното въздействие на редица фактори - пенсионно законодателство, социално подпомагане, здравеопазване, ниво на безработица, пригодност на архитектурна, транспортна и работна среда за хора с увреждания с остатъчна работоспособност, размер на работните заплати и пенсиите. Всяка от посочените сфери подлежи на реформиране, което би могло да повлияе благоприятно за намаляване на негативните последствия от натрупаните през годините системни грешки и нерешени проблеми на схемата по отпускане на пенсии за инвалидност", се посочва в анализа.
