Идеята е частните компании да събират вноските по задължителната полица, да отделят около 5% за разходите си, останалите средства да внасят в държавен гаранционен катастрофичен фонд
От 2015 г. застрахователните дружества трябва да споделят с държавата финансовите рискове от бедствия. Това предвижда проект на стратегия за намаляване на риска от бедствия. Документът предстои да
бъде внесен в правителството от вицепремиера Цветлин Йовчев.
Включването на застрахователите вероятно ще стане чрез създаването на катастрофичен пул. При този механизъм застраховането на имуществото срещу бедствия е задължително, но със сравнително ниски
премии, обясниха експерти.
Депутатът от левицата Димчо Михалевски обяви, че БСП ще инициира законови промени във връзка със задължителното застраховане при бедствия.
"Преди това обаче е необходимо да направим подробна оценка на риска - какво къде може да се случи и какви биха били последствията”, обясни пред "24 часа” Михалевски. Според него рискът трябва да
бъде проучен в 3 посоки: земетръсни зони, наводнения и свлачищни процеси.
По първия риск България има готова сеизмична карта. Хидроложка обаче няма, имало откъслечни данни. Според Михалевски работата по картата би отнела 2 години и ще струва около 2 млн. лв.
Втората програма е за актуализация на картата на свлачищата, които са основно по Черноморието, по река Дунав и в някои точки във вътрешността на страната. Тук вероятно ще са нужни около 1 млн.
лв.
Предстои да предложа на Министерския съвет да приеме план за действие по тези точки, обяви Димчо Михалевски. На базата на тези данни ще бъдат направени изчисления, които да дадат основата на метода
на опеределяне на застраховката. Законодателните промени и въвеждането на задължителна застраховка на имуществото срещу бедствия ще могат да се направят след около 2 години. Идеята е частните
компании да събират вноските по задължителната полица, да отделят около 5% за разходите си, останалите средства да внасят в държавен гаранционен катастрофичен фонд.
"Управлението на натрупаните средства може да позволи да се инвестират и с приходите да се правят проучвания с превантивна цел - например на конструктивната устойчивост на сгради в сеизмични
райони”, разказа още депутатът от БСП.
Турция започнала да събира средства в такъв пул след големите земетресения, от 2000 г. насам вече са събрани 2,5 млрд. долара.
В Румъния фондът срещу бедствията съществува от 2008 г. и вече е натрупал 800 млн. евро.
