Закритите лечебни заведения не могат да се превърнат в спешни центрове поради липса на консултанти и лаборатории
За две години 17 общински болници на практика са преустановили дейността си. "Вече не работят болниците в Радомир, Трън, Кула, Бобов дол, Полски Тръмбеш, Елена, Дряново, Тервел, Генерал Тошево,
Ивайловград, Котел, Рудозем, Оряхово, Брезник, Малко Търново и Девин. В Тополовград работят само по една клинична пътека - белодробна", заяви председателят на Сдружението на общинските болници
Неделчо Тотев.
Една от основните причини за фалита на малките общински болници, на които в някои региони се крепи цялата медицинска помощ, е рязкото завишаване на изискванията към всички лечебни заведения по
отношение на персонал и апаратура. "Няма европейска болница, в която качеството да се определя от физическото присъствие на лекаря. В моята болница може да има пет консултанти, но ако те не са на
пълен договор, не мога да направя нищо. В същото време, ако имам един лекар на пълен договор, който е на 90 г., няма проблем болницата да работи", обясни основният проблем Тотев, който е шеф на
болницата в Чирпан.
Въвеждането на стандартите през 2010 г., на които трябва да отговарят кадрово и технологично болниците, за да работят по дадена клинична пътека и да получава пари за това, беше отчетено от бившия
здравен министър Десислава Атанасова като едно от постиженията в здравеопазването за гарантиране на качеството. Още тогава обаче от общинските болници обявиха, че това не само няма да осигури
качествена грижа за пациентите, но и ще доведе до всякаква липса на такава заради закриването им. "Обясненията как лечебните заведения, които не отговарят на изискванията, ще се преобразуват в
спешни центрове, не е реална, тъй като за спешния център трябват лаборатория и рентген, а те или се закриват с болницата, или работят до 17 ч. Няма и консултанти, които няма откъде да се извикат
през нощта", обясни Тотев.
Той призна, че Десислава Атанасова е единственият министър, който е взел някакво решение общинските болници да получават пари и за спешните случаи, които обслужват, и това се случва от 2013 г.
Досега пари за спешните случаи получаваха само големи лечебни заведения, които поддържат интензивни отделения. Заделеният 1 млн. лв. обаче покрива едва 1/3 от реалните разходи на общинските болници
за спешна помощ. "Бюджетът на болницата в Чирпан за цялата година е 12 500 лв., което е около 1000 лв. на месец, докато средно разходите са по 3000 лв.", обясни Тотев.
ПОБЕДА
Средно с 15% се увеличават заплатите на работещите в Александровска болница. Заповедта за увеличението е подписана в понеделник от и.д. директор д-р Костадин Ангелов. В края на седмицата пък се
очаква подписването на колективен трудов договор със синдикатите. Ангелов пое временно управлението на болницата, предишният директор Лъчезар Трайков беше уволнен от министър Десислава Атанасова в
последния й работен ден през миналата седмица. Като мотив тя изтъкна напрежението сред персонала заради ниските