Вотът на недоверие показа, че опозицията не е проблем за кабинета
Доц. Антоний Гълъбов, политолог
- Дали наистина, доц. Гълъбов, вотът на недоверие цели да покаже пробойни в здравната сфера или е по-скоро политически ход на опозицията, зад който се крият други мотиви?
- Ако се съди по дебата и по неговото качество, по-скоро става дума за политическо позициониране с две ясни послания. Едното е най-после шансът на БСП да успее да внесе вот на недоверие и второто е
промяната на позицията на ДПС в политическото пространство и завръщането към една по-стара стратегия, която поставяше движението в по-голяма близост до БСП.
- Здравната политика ли е най-сериозният проблем на това правителство, че него избраха ДПС и БСП за вот на недоверие?
- Изборът беше труден, защото ако си спомним преди около месец отне доста време на БСП и ДПС да изберат за какво да искат вот на недоверие. Дори при официалното му обявяване д-р Хасан Адемов
обясни, че всъщност искат вот на недоверие на министъра на здравеопазването, д-р Емил Райнов обясняваше от името на БСП, че всъщност искат вот на недоверие на цялото правителство. Това са две
различни неща. Очевидно е, че политиката в сферата на здравеопазването е най-социално чувствителна, най-видима. Голяма част от вотовете на недоверие, искани преди години, винаги са били свързани
със здравеопазване. Така че в известен смисъл това е стандартен ход. Онова, което показа дебатът е, че всъщност няма алтернативна стратегия и няма различно виждане за това как би трябвало да се
организират здравните услуги в България. Имахме едно доста политизирано говорене от страна на вносителите на вота, което се опитваше да съчетава неприязънта им към министъра с някаква критика към
здравната политика, а това са две различни неща.
-Каква е вашата оценка на политиката на министър Петър Москов?
- Ако би трябвало аз да структурирам тази политика, бих се ориентирал в началото така, както направи д-р Москов. Няма съмнение, че Бърза помощ, тази първа бойна линия на здравната ни система, е
най-сериозният проблем, тъй като тя поема натоварването, както на здравноосигурените, така и на онези, които не са с редовни осигурителни права. Но ми се струва, че в рамките на тази първа година
от мандата на правителството вместо да завърши тази линия на защита на системата, му се наложи да прави едновременно с това много други неща. Аз предполагам, че през тази година във връзка и със
закупуването на новите линейки и с окончателното подреждане на системата на Бърза помощ, ще имаме конкретен резултат, но като че ли засега все още нямаме завършен процес. Единственото нещо, което е
много сериозно постижение, и което и опозицията не може да отрече, е създаването най-после на тази здравна карта - този важен държавен документ, спрямо който трябва да бъде управлявана и развивана
системата на болничната помощ. Ако се върнем назад към предишни министри, ще си припомним, че за нея се говори през последните поне 10 г. Разбира се, има много неща, свързани с електронното
администриране на здравните услуги и страшно много неща, които не са довършени и не са направени. Онова, което на мен самият ми липсва в политическия дебат е по-широкия формат на мислене за
здравната система. Тя беше започната като реформа по посока на либералния модел в рамките на управлението на Иван Костов. След това беше спряна по време на управлението на г-н Сакскобургготски.
След това беше върната обратно към социалния модел при управлението на г-н Станишев. В момента реформата и системата на здравеопазването като цяло е блокирана между двата модела - между либералния
и социалния, и търпи щетите на двата модела, без да е в състояние да се развива. Поне засега мнозинството с подкрепата си за действията на министър Москов като че ли дава сигнал за това, че има
политическа воля да се продължи по модела на либералното функциониране на системата на публичното здраве, на общественото здраве.
- Какъв според вас ще е следващият ход на опозицията? Ще има ли други вотове на недоверие и кога да ги очакваме?
- Аз смятам, че по-големите рискове за стабилността са концентрирани във взаимоотношенията между коалиционните партньори и партиите, които подкрепят управляващото мнозинство, отколкото рисковете,
които е в състояние да създаде опозицията. Опозицията остава слаба, разколебана и разконцентрирана. Самият факт, че ще имаме подкрепа от "Атака" за вот, който е внесен от ДПС, говори за доста голям
хаос в т.нар. опозиционна част на Народното събрание. БСП продължава да изглежда много архаична и неадекватно на фона на сериозните политически въпроси, които стоят пред България.
