Работата в ключови сектори не е дори започвала, показва новият анализ на ЕК за напредъка на България
Кабинетът "Орешарски" е загубил в бездействие една година и в очертаващата се политическа криза едва ли ще навакса и в следващите месеци работата по ключови реформи, наблюдавани от ЕК. Това показва детайлно вглеждане в новия доклад с препоръки към България, огласен преди ден от Брюксел.
За разлика от 2013 г., когато нямаше забележки към стабилността на публичните финанси, Европейската комисия вече е разтревожена от отделни негативни тенденции. Според ЕК съществува риск България да не изпълни заложените цели за структурния дефицит. ЕК не споделя и оценката за планирания растеж на икономиката за 2014 и 2015 г., като я счита за оптимистична. С тези аргументи комисията отправя препоръка към България да предприеме мерки в областта на бюджетната политика още през 2014 г.
Това на практика означава държавата да повиши събираемостта на приходите и да оптимизира разходите. На фона на наближаващи предсрочни избори и двете мерки са съмнителни. Въпросът за събираемостта на данъците е обсъждан и от подкрепящите кабинета партии, като отново на дневен ред се предлага идеята за сливане на НАП и агенция "Митници". Под въпрос е доколко такъв законопроект има шанс в настоящия момент, още повече че ще създаде допълнителни проблеми със събираемостта.
"Това становище на ЕК подкрепя нашата оценка, че бюджетът не върви много добре", коментира Георги Ангелов от "Отворено общество". ГЕРБ видя в препоръките още един повод за незабавна оставка на кабинета. "Дни наред казвам, че държавата е катастрофирала. Когато опозицията говори, това обикновено се приема за пропаганда. Но когато дойде подобен материал от ЕК, се надявам повече хора да се ослушат. Това е вот на недоверие и от Брюксел", коментира лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов.
Образование
Липсата на всякакви действия в образованието е заслужила по-детайлен анализ на сектора и повече критики. Ако миналата година Брюксел все още вярваше, че България ще приеме нов закон за училищното образование, сега вече не се заблуждава. Към момента просветното министерство не дава никакви заявки, че поне един от двата очаквани закона може да бъде приет, особено в рамките на текущата година. Училищният закон тепърва ще се обсъжда и приема от правителството и парламента. Все толкова нереалистично е и приемането на нов закон за висшето образование - в момента в процес на публично обсъждане е проект на стратегия за висшето образование, който трябва да бъде гласуван в Министерския съвет и Народното събрание. Едва след това може да се говори за нов закон за сектора.
Здравеопазване
В прегледа на проблемите в областта на здравеопазването директно се заявява, че на фона на здравния статус на българите трябва да се мисли за структурно по-високи бюджетни разходи за сектора в бъдеще. За пореден път се изтъква липсата на достъп до системата за отделни групи заради високото ниво на регламентирани и нерегламентирани плащания. Остават критиките към раздутата болнична мрежа и неефективното изразходване на ресурс. Тази година парламентът прие здравна стратегия, но реализирането на каквито и да е реформи в сектора се блокира от липсата на дори минимално разбирателство в каква посока трябва да са те. Не помагат и витаещите слухове за неизбежна смяна на здравния министър, който е в центъра на конфликт за спешната помощ в София.
Условията за бизнес
Препоръката №5, която визира условията за бизнес, на практика повтаря същите критики, които ЕК отправи към страната ни и в предния доклад. България си остава "оазис" на бюрокрация и корупция, електронните услуги навлизат прекалено бавно, фалитите се точат с години, европравилата за просрочените плащания не се прилагат, а обществените поръчки все така тънат в сложни и непрозрачни процедури, констатира ЕК.
В прав тест Еврокомисията пише, че правната рамка на обществените поръчки у нас е сложна, неясна и само обърква фирмите. Това се признава и от правителството, което вече цяла година се зарича да предложи качествено нов закон и нищо не свърши по въпроса. Вместо това през август внесе недомислени кръпки в действащия закон за обществените поръчки, които парламентът допълнително оряза, промени и прие чак през април, така че положението в тази сфера с нищо не се подобри.
В евродоклада се посочва още, че разработването на електронните услуги в България е "в застой", което на дипломатичния език на Брюксел означава остра критика. През януари т.г. кабинетът представи твърде неамбициозна програма за е-управление до края на десетилетието, която предвижда някъде към 2017 г. едва 50% от обществените поръчки да се провеждат онлайн, а към 2020 г. 60% от плащанията от и към държавата да стават по електронен път. При това и двете скромни цели се отнасят само за централната власт и изобщо не визират общините.
Брюксел критикува, че фалитът на фирма у нас отнема над 3 години и че след приключването на процедурата по несъстоятелност обикновено кредиторите трябва да пият една студена вода. Управляващите досега не са дали никакви сигнали, че знаят какво да правят по въпроса.
Пенсионната реформа
ЕК втвърдява сериозно критиките за пенсионната реформа, която управляващите спряха през тази година. Докато в доклада за 2013 г. Брюксел говори за "напредък" в тази насока, то в тазгодишния доклад замразяването на пенсионната възраст и стажа е наречено "отстъпление от поетите ангажименти". ЕК критикува допълнителните възможности за ранното пенсиониране и отлагането на увеличаването на възрастта и изравняването й за мъжете и жените. Пенсионната реформа е горещият картоф, който управляващите оставиха за есента. Мерките, които трябва да се предприемат, са доста непопулярни и биха могли да се прокарат в стабилна политическа ситуация, на каквато кабинетът Орешарски не се радва от първия си ден. Ако през есента започне подготовка за предсрочни парламентарни избори, е сигурно, че реформата ще бъде отново отложена. В момента няма индикации, че се водят разговори между социалните партньори по темата.
