Годишно у нас пътната полиция констатира около 1млн.-1,2 млн. нарушения
Акцията на КАТ, наречена "Зима", е в разгара си. По пътищата в цялата страна ченгетата спират десетки автомобили дневно и пишат актове или фишове на шофьорите, които карат с изтрити гуми или
изгорял фар. В същото време патрули със 148 мобилни радара с камери и 150 без камери засичат за превишена скорост.
Както писа "Труд", календарът за полицейски хайки е запълнен до Ивановден - 7 януари. По празниците основните проверки ще бъдат за алкохол.
Въпреки че Законът за движение по пътищата (ЗДвП) не е променян от 2011 г. шофьорите се питат какви са правата им да обжалват наказанията, наложени от КАТ, ако трябва - да стигнат и до съд.
Акт или фиш?
Когато пътният полицай установи нарушение, той трябва да състави акт. Ако деянието на шофьора се наказва с глоба до 50 лв. и той е съгласен, че го е извършил, може да се напише фиш. Глобата по фиша
трябва да се плати до 2 седмици. Ако не - въз основа на него се съставя акт, тъй като във фиша са описани всички данни, изисквани при писането на акта. Важна разлика е, че при акта се отнема синият
шофьорски талон и се връща чак след плащането на глобата, а при фиша - не.
Актовете се обжалват в 3-дневен срок след съставянето им пред областната служба на КАТ в съответния район, където е извършено нарушението. Жалбата е със свободен текст, но в интернет могат да се
видят примерни текстове за различни типове нарушения - превишена скорост, неспазване на правилата за пешеходна пътека, използване на мобилно устройство по време на движение и т.н.
До 30 дни след съставянето на акта на нарушителя се издава наказателно постановление, в което е определен размерът на глобата. То обаче се подписва от шефа на областната служба на "Пътна полиция",
към която се води на отчет шофьорът. Например - акт, съставен във Варна на софиянец, се обжалва в 3-дневен срок през тамошния КАТ, след което пътува до София и наказателното постановление се издава
в столицата.
След като получи наказателното постановление (НП), с което не е съгласен, водачът подава жалба отново в КАТ, по която се образува дело в съответния районен съд. Шофьорът обаче трябва добре да
прецени за кое нарушение си струва да влиза в съдебна процедура, тъй като рискува да загуби нерви и пари. Най-често се обжалват актове за алкохол, превишена скорост, минаване на червен светофар или
технически неизправности по автомобила. При подобни нарушения глобите варират между 100 и 1000 лв., но има санкции като отнемане на книжката и спиране на автомобила от движение. Законът обаче
позволява да се атакуват в съда всички глоби по ЗДвП, независимо дали са под 50 лв. Безсмислено е обаче да се обжалва например липсата на талон за годишен технически преглед, а от 1-2 години и
липсата на застраховка "Гражданска отговорност". Това е така, защото и сервизите, и застрахователите поддържат база данни и при една бърза справка, делото ще се реши в полза на КАТ.
Стигне ли се до съд, най-сигурно е жалбоподателят да си наеме адвокат. Няма пречка да се яви и сам, но преди това е нужно да провери и открие онези пробойни в закона, даващи основание на съда да
отмени наказателното постановление за дадено нарушение. Например - при съставянето на всеки акт или НП има задължителни изисквания - да се сочи часът, мястото, името и длъжността на полицая и т.н.
Само едно от тези изисквания да не е спазено, съдът решава в полза на шофьора.
Друг важен момент е дали уредът, с който е констатирано нарушението - дрегер за алкохол, стационарен или мобилен радар за засичане на скорост, отговаря на метрологичните изисквания и е минал на
редовен технически преглед. Следва да се отбележи, че в последните години КАТ въведе строги правила за самите патрули, които имат забрана да излизат на смяна с уреди, които не са проверявани или
тестът им е с изтекъл срок.
Спорни са също актовете и фишовете, издадени по данни от старите радари, които нямат камери. Обикновено шофьорите ги оспорват с твърдението, че е засечена с превишена скорост кола, минала преди
тях. Катаджиите обаче се позовават на таймера - и сочат времето с точност до минута, когато се е задействал радарът. И все пак - при обжалване шофьорът има шанс да спечели, особено ако е карал по
оживено трасе.
Най-фрапиращ обаче е случаят с глобите по т.нар. електронен фиш на автомобил, заснет с превишена скорост. Правилата за него са от 2011 г., а съдебната практика при обжалване почти винаги е в полза
на нарушителя.
Документът със заснетото нарушение се съставя на името на собственика според регистрацията на колата. Праща се по пощата с обратна разписка. Получателят има възможност в 14-дневен срок от датата на
пристигане на документа да посочи кой друг шофьор е карал колата. Това става с писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, включително и копие на книжката му. Издава се нов фиш на
посочения като нарушител, а старият се анулира.
В 7-дневен срок от получаването на "честитката" може да се подаде възражение до шефа на областната структура на КАТ, който има 7 дни да прецени дали да анулира електронния фиш. Посочени са и две
основания - ако заснетият автомобил е бил откраднат и обявен за издирване или ако е със специален режим на движение - линейка, пожарна, служебна кола на МВР, НСО и др., движила се с включени
сигнални светлини.
14-дневен е и срокът, в който може да се плати само 70% от глобата, наложена с електронния фиш. Например - ако санкцията по закон е за 100 лв., плащат се 70 лв. Ако наказаният обжалва пред съда и
фишът бъде потвърден, сумата се дължи в пълен размер. Ако до месец изобщо не се плати, електронният фиш получава статут на наказателно постановление и данните се изпращат в НАП. Такава вече е
практиката на КАТ и с всички неплатени глоби по актове и фишове, превърнати в актове. Данъчните могат да започнат срещу длъжника процедура по принудително събиране. Но дори това да не стане, по
някаква причина - при продажба на имот, кандидатстване за кредит, европейска субсидия и т.н., глобеният може да поиска да си извади бележка, че няма задължения към държавата. Тогава ще получи отказ
и ще трябва да погаси задължението си.
В миналото Народно събрание бяха подготвени текстове за поправка в ЗДвП, изчистващи недоразумението с електронния фиш. В текста на чл. 189, ал.4 липсва една запетая и излиза, че електронният фиш
трябва да се съставя само в отсъствие на контролен орган (полицаи), а мобилните камери са монтирани в патрулните коли на КАТ, в които се возят полицаи. Поправките обаче не стигнаха до второ четене
и остана да действа двусмислицата. От 2011 г. у нас са издадени около 500 000 електронни фиша. Обжалваните са под 4000 и съставляват 0,5-0,6 процента. Делата, решени в полза на шофьорите, са едва
около 1000, но това не означава, че законът се нуждае от спешна промяна.
Давностният срок
за глобите на КАТ е 2 години, а абсолютната давност изтича след 3 години след съставянето на акта. Нарушение, заснето с камера от видеонаблюдението в София или големите градове, за което
извършителят не се е явил и не му е съставен акт или фиш за една година, също губи давност.
Годишно у нас пътната полиция констатира около 1млн.-1,2 млн. нарушения. По тоталитарно време - в средата на 80-те години на миналия век са били засичани по 2 млн.-2,5 млн. Само може да се гадае
дали разликата идва от това, че шофьорите са станали по-добри и по-дисциплинирани. Или че разликата от около 1 млн. нарушения отива в полицейски джобове, след споразумение с шофьорите на пътя.
