Междуфирмените дългове са за 100-200 млрд.лева
Български производител има да взема около 150 000 лева от търговец. Дългът е напрупан в последните 2 г. Продуктите, за които се дължат парите, отдавна са продадени. Търговецът дори си е взел
обратно от държавата ДДС за стоката. Но отказва да си плаща задълженията.
Кредиторът, т.е. фирмата производител, не може да си вземе парите чрез съда, тъй като длъжникът вече няма активи, с които да се покрият задълженията. Те са прехвърлени в прясно регистрирана от
същите собственици фирма без дългове, а старата вече е куха.
Колелото на задлъжнялостта се е завъртяло. Производителят бави заплатите на служителите си, не може да плаща на доставчици, не поема и нови поръчки, защото няма пари за материали...
Перипетиите на тази фирма са хроничен проблем за бизнеса. Междуфирмената задлъжнялост в България се оценява на над 104 млрд. лв., и то по данни за състоянието на бизнеса през 2010 г. (тези за 2011
г. ще излязат догодина). Създаването на нови и нови компании и източването на старите и задлъжнели е един от начините за ощетяване на добросъвестните кредитори.
Подобен е и случаят със “Строителна компания ЗАГОРА”. Фирмата има да получава 1,5 млн. лв. от “виртуален” подизпълнител при изграждането на пречиствателната станция на Стара Загора, финансирана с
европари. Тук лавината от задължения стига и до Министерството на регионалното развитие, което е заплашено със съд.
Консултантски договори
Консултантски договори, покупка на несъществуващи активи. Това е малка част от хватките за законно източване на фирми. “Тук влизат привидните сделки - покупки на несъществуващи материали и активи,
изплащане на бонуси и обезщетения в пъти над нормалното”, казва Жулиета Мандаджиева, съдружник в адвокатското дружество “Тончева и Мандаджиева”. Сделките може да са със собственика или фирмата
майка. “Такива действия не са незаконни, но са в разрез с корпоративната етика и често са заобикаляне на закона и злоупотреба с доверието на съдружниците или акционерите”, допълва тя. Сред
примерите за законно източване са сключване на консултантски или договори за обучения със свързани фирми. Прибягва се и до авансови плащания по контракти с подставени или свързани лица, които така
и не приключват. “Длъжникът оперира с парите и формално ги дължи на кредитора, но при несъстоятелност до връщане може и да не се стигне”, обяснява адвокатката.
Вътрешен човек
Фирми могат да се източват и от вътрешни хора. Схемата е: Служителят, който управлява инвестициите на компанията, предварително знае, че тя иска да купи акции на друга фирма.
Той пазарува от ценните книжа преди голямата сделка и ги продава после, когато цената им е скочила. “Когато едно дружество бъде източено и после обявено в несъстоятелност, кредиторите остават с
пръст в уста”, обяснява Мандаджиева.
МИЛЕНА ВИДЕНОВА, управляващ директор на компанията за управление на кредитен риск “Кофас България” :
МЕЖДУФИРМЕНИТЕ ДЪЛГОВЕ СА ЗА 100-200 МЛРД.
- Г-жо Виденова, увеличава ли се междуфирмената задлъжнялост?
- Нашите наблюдения са, че тя нараства спрямо предходната година с около 10%, въпреки че финансирането от страна на банките е на постоянно ниво, дори има леко свиване на корпоративния портфейл. В
България около 90% от междуфирмената задлъжнялост е формирана като търговски кредит. Едва около 10% е задлъжнялостта към финансови институции.
- Доколко проблемът засяга българските компании?
- Едва ли има фирма на пазара, която през последните 3 г. да не е претърпяла търговски загуби поради отложени плащания. Това променя доста самата среда, защото когато фирмите веднъж се опарят, те
започват да променят начина на разплащане. Ако са в силна позиция на пазара, някои минават на авансово плащане, разбира се, за сметка на цена и пазарен дял. Други ползват банкови инструменти за
гарантиране на вземания. Някои фирми опитват да проучват клиентите предварително и могат да им дадат отложено плащане. Интересът към него и активното управление на търговския риск нараства.
- Как фирмите могат да избегнат задлъжнялостта или да намалят рисковете от нея?
- Междуфирмената задлъжнялост изисква цялостна система за управление, правилно структуриране, текуща превенция и профилактика. Нашият съвет е още на много ранен етап да се проучат контрагентите и
да се прави активно управление на портфейла, за да не се стига до събиране чрез несъстоятелност. Защото тогава за необезпечения кредитор - търговеца или производителя, дори да спечели делото, при
назначаване на синдик, не остава почти нищо. Много от фирмите могат на ранен етап да диверсифицират дейността и портфейла.
- Какво е състоянието на българските фирми в сравнение с тези от региона?
- Тъй като българските фирми не са свръхзадлъжнели към финансови институции, могат лесно да теглят чертата, да преустановят бизнеса си и за някакъв период да останат латентни. Не са принудени да
обявяват фалит или да отидат в несъстоятелност, като в други държави. От една страна, това е признак, че българският бизнес е сравнително устойчив - може да мине през катаклизмите и след това да
възобнови дейността си. Това показва и фактът, че от 400 000 регистрирани фирми активни са само 76 000, т.е. имат ненулев търговски баланс. Много малка част фалират, но все още има ръст на два
показателя - откритите производства по несъстоятелност и обявените в несъстоятелност. Откритите производства по несъстоятелност към края на 2010 г. са 508, а година по-късно - 511. Обявените в
несъстоятелност са 462 срещу 362. Но ако сравним шестмесечието на м.г. с това на 2012 г., има нарастване - 98 към 117. Към несъстоятелност се отива, ако кредиторът е много активен, било то
обезпечен или необезпечен и ако самата процедура е достатъчно бърза и надеждна.
- Кризата промени ли с нещо пазара?
- В търговския сектор се наблюдават две тенденции. Едната е окрупняване на бизнеса. Очаква се малките фирми или дистрибутори да фалират или обявят несъстоятелност заради големите вериги. Другата е
сделки с цел преструктуриране. Те се правят, за да се постигне положителен резултат.
Кризата отсява. Тези, които са добри, стават по-добри, защото навреме са направили програми за преструктуриране, инвестиции в нови производства и услуги, ориентират се правилно на пазара и ползват
достатъчно инструменти за кредитна политика, комбинирана с управление на риска. Разбира се, има и такива, които по трудния начин разбират, че е необходимо да предприемат мерки.
- Какъв е размерът на междуфирмените дългове?
- Има различни анализи, които дават оценки между 100 и 200 млрд. лв. Важното е да не се увеличава задлъжнялостта. Наблюдава се тенденция, че фирмите, които допускат забави и продължават да
доставят, в един момент влошават портфейла си от контрагенти и техните загуби стават огромни.
От друга страна, фирми, които преди 3-4 г. са започнали активно да управляват риска, включително да ползват застраховка, още на ранен етап са прекратили да работят с некоректните и са започнали да
ги заменят с други фирми, които са в по-добро състояние. Като се тегли чертата, тези, които са искали да продават на всяка цена, в момента отписват доста големи загуби.
БУМ НА ИЗМАМИТЕ ОТ ЧУЖДИ КОМПАНИИ
Все повече случаи на измами с участието на чужди компании, при което се генерира междуфирмена задлъжнялост, са регистрирани у нас, съобщи Асоциацията на колекторските агенции в България. Компанията
за управление на кредитен риск “Кофас” например нееднократно се е сблъсквала с измами при външнотърговски сделки, при които жертвата е българско дружество, а измамникът е фирма например от
Хърватия.
Един от сценариите при международните измами е тъкмо моделът с кухите фирми длъжници. Те злоупотребяват с доверието на кредиторите си и вместо да заплатят доставените стоки или услуги се
освобождават от активите си и се пререгистрират като ново юридическо лице. Така кредиторът не може да вземе парите си дори при съдебно дело, защото контрагентът му или е в ликвидация, или е
преустановил дейността си, или пък няма активи.
“Имали сме подобни случаи, като най-често подобен сценарий се е случвал между български и чуждестранни контрагенти или в случаи, при които чужди компании имат свои представители в България. Много
често българските дъщерни дружества злоупотребяват с доверието, което им се оказва от техните партньори, и успяват да натрупат дългове към свои български контрагенти, обясняват от “Кофас”.
От компанията обаче са категорични, че в над 90% от случаите на несъстоятелност, които у нас са изключително малко на брой, става дума за измама.
Основните причини за малкото официални фалити в България са бавните съдебни процедури и безнаказаността на длъжниците. У нас законът се заобикаля и чрез плащане на ръка само на определени
кредитори, особено в случаите, когато има и запор на банкови сметки. За да не попаднат в лапите на некоректни платци, кредиторите на първо място трябва да изискват всички необходими документи от
контрагентите си, за да могат в един евентуален съдебен процес да докажат вземането си, съветват експертите.
Ако компанията пък започне да търгува с нов контрагент, е задължително тя да му направи пълно проучване - за финансовата му стабилност, за търговските му отношения с други компании.
Ако той е редовен платец, може да се застрахова, защото така кредиторът си осигурява оптимална защита и постоянен мониторинг на кредитния риск.
ФАЛИТИ СЪС ЗАДНА ДАТА
Заводът за обувки “Рекорд - Габрово” фалира официално тази година. В решението за несъстоятелност обаче пише, че компанията не е можела да си плаща сметките от 2007 г. Всички дългове след тази дата
няма да бъдат платени.
Фалитите със задна дата са един от големите проблеми на кредиторите. Причината е, че няма ограничение за срока на обявяване на неплатежоспособност и той може и да е 10 г. преди подаването на
заявлението за фалит. Задълженията от този период не се плащат. Така бяха ужилени много купувачи на имоти на зелено от фалирали строителни компании. Ощетени са и банките. Парламентът вече прие на
първо четене промени в Търговския закон, които предвиждат максималният срок за обявяването на вземания за недействителни да е до 1 г. преди подаване на заявлението за фалит.
