След грешка изпратили пациентки на лъчетерапия и операция
Изследванията в различните лаборатории често дават отклонения. Десетки лаборатории у нас дават фатални отклонения в резултатите и на практика вкарват здрави хора в болница, защото работят с техника
„втора ръка”, използват евтини реактиви с неясен произход и съхраняват неправилно биоматериалите за изследване. Това установи репортерска проверка на „Монитор”.
60-годишна софиянка бе изпратена погрешка на лъчетерапия срещу тумори заради сгрешени изследвания. От излишната интервенция, която може да убие много здрави клетки и да й докара срив на имунната
система и тежка анемия, я спасява само повторното даване на кръв за изследване по настояване на лекарите от Специализираната болница по онкология.
Жената е оперирана от рак на щитовидната жлеза преди 3 години, на всеки 6 месеца тя прави изследване на т.нар. тумор-маркер.
С него се следи тиреоглобулин (Т3), който пък показва какво е нивото на раковите клетки. Изследването не се поема от здравната каса, цената му в различните лаборатории варира от 20 до 28 лева,
разказва 60-годишната Ани Мишева.
Туморният маркер показва ниво 12,2. Предвид състоянието на Мишева той трябва да бъде под единица.
Наблюдаващата я ендокриноложка д-р Маргарита Виткина е обезпокоена от резултатите и започва да я подготвя за спешна лъчетерапия. Лекарката изпраща жената на сцинтиграфия - изследване, въз основа на
чиито резултати се определя дозата лъчетерапия.
„Изпаднах в паника. Наумих си да извикам синовете и снахите, да се простя с тях, тъй като при такива резултати на тумор-маркера нищо добро не очаквах”, разказва 60-годишната жена.
Дни преди приемането й в болницата за сцинтиграфия Ани занася всички изследвания и епикризата си на доц. Антония Цоневска от раковата болница, за да подготви приемането й. Лекарката обаче се
усъмнява в тях, не забелязва никакви видими белези за метастази у пациентката. Изпраща я на повторни изследвания. Този път те са направени в лабораторията на Университетската болница по
ендокринология. Резултатите от туморния маркер показват 0,4, което е безспорно доказателство, че жената няма нужда нито от радиоактивен йод за сцинтиграфия, нито от лъчетерапия.
Неточни резултати едва не пратиха на операционната маса и 39-годишната Мими Евтимова от Свищов. Тя се размина с повторна операция на сърцето, след като лаборатория в града показа
застрашителни стойности на съсирването на кръвта й.
Преди две години младата жена е оперирана в Националната кардиологична болница, поставена й е протеза на митралната клапа на сърцето. Операцията е успешна, но лекарите й предписват да пие до края
на живота си медикамент срещу съсирване на кръвта, да прави периодични лабораторни изследвания и да бъде наблюдавана от кардиолог. След време изследванията на кръвта й в една от лабораториите в
Свищов обаче започват да показват лавинообразно нарастване на един от показателите - INR. Кардиологът започва да предписва все по-големи дози от лекарството, за да не се допусне фатално
съсирване.
„В един момент обаче лекарят се усъмни в резултатите и ме посъветва да направя изследвания другаде. Отидох в Казанлък, защото там моя позната е лаборантка. Резултатите там показаха грешка в
показателя INR от 0,9 до 4,2”, разказва Евтимова.
Отговор от МЗ: Проверяваме апаратурата само по жалба
Сцинтиграфията показва от какви дози лъчетерапия се нуждае болният. Няма конкретно заковани срокове, в които да се извършва проверка на апаратурата в лабораториите. Това става ясно от отговор на
Министерството на здравеопазването на запитване на въпроса на „Монитор” има ли изисквания на колко време трябва да й се прави основен технически преглед. Това обаче може да става по жалба на
гражданите до Изпълнителната агенция „Медицински одит”.
Административното въвеждане на някакви задължения относно срокове за технически прегледи на апаратурата не е единствено и достатъчно условие за гаранция за качеството на
резултатите, а по-скоро се контролира крайният резултат, а честотата на техническия контрол следва да е такава, че да води до необходимия резултат, гласи дословният отговор на МЗ.
Пламен Таушанов: За сбъркани резултати да ги закриват
Лабораториите, които дават грешни резултати, да бъдат затваряни. Отклоненията в стойностите при много от тях сега са огромни, но продължават да работят. Това заяви Пламен Таушанов, председател на
управителния съвет на Българската асоциация за закрила на пациентите.
Сега никой не ги проверява за качеството на работата и резултатите, които дават. По тази причина няма и наложени санкции, допълни той и припомни, че сега за лабораториите действа т.нар. вътрешен
контрол, който се осъществява от работещите в тях. По думите му лабораториите нямат и единна методика за сравняване на резултатите, работят с различен тип реактиви и техника от различни
поколения.
Пламен Таушанов също е от хората, станали жертва на сгрешени резултати. Преди няколко години му направили изследване, от което се оказало, че има злокачествено заболяване.
„По съвета на приятели лекари направих второ, което показа, че образуванието е доброкачествено - разказа той.
- Ако се бях доверил на първата лаборатория, щяха да тровят организма ми излишно с цитостатици”, допълни Таушанов.
Д-р Нигяр Джафер, председател на здравната комисия в парламента: Няма критерии за контрол
Проблемите с различията в резултатите от изследванията, направени в различни лаборатории, станаха особено много, след като задължителната акредитация за тях беше премахната. Това стана преди
три-четири години с промяна в законодателството. Така нареченото сертифициране сега съществува за една-единствена лабораторна верига. Безспорно е, че трябва да има ясни правила и регламенти за
всички. Необходимо е да се въведат стандарти, на които лабораториите да отговарят.
В немалко случаи от конкретния резултат може да зависи животът на човек. Някои биологични материали за изследване не могат да бъдат годни след повече от 4 часа от взимането им. Важен е и
начинът, по който се транспортират пробите. Зад не всяко помещение с табела отвън „лаборатория”, дори в големия град, действително вътре се правят лабораторни изследвания. Обикновено там има
лаборант, който взима съответния материал – кръв, урина или друго, а след това се чака кола да го закара в лабораторията, където се правят изследванията. Докато автомобилът обиколи
всички тези пунктове и събере количествата за обработване и изследване, минава много време.
Трябва да се следи особено строго по какъв начин и при какви условия се транспортира биологичният материал за изследване. Върху резултата влияние оказва температурата, при която той е
съхраняван, а нерядко и едно по-силно разклащане при транспорт.
