Диференцираното увеличение на осигурителни прагове щеше да е похвално, ако бе приложено за всички
Вицепремиерът Ивайло Клафин и подчинените му се разминаха в обясненията кои точно параметри са го ръководили при изключването на един сектор от ръста на праговете.
Решението на вицепремиера Ивайло Калфин да наложи диференцирано увеличение на минималните осигурителни прагове щеше да е похвално, ако не беше приложено към един-единствен сектор, при това без ясни аргументи. Миналата седмица министърът обяви, че ще наложи рекордните 7.5% ръст на праговете в икономическите дейности, по които не е постигнато споразумение, но ще "пощади" 3-те хиляди работещи в производството на тютюневи изделия поради влошеното състояние на този сектор.
Изключението е безпрецедентно - досега административното увеличение винаги е било за всички, независимо какви са икономическите параметри на съответната дейност. В това отношение Калфин отива една стъпчица пред предшествениците си в положителна посока, защото все пак се отчитат някакви икономически реалности. Вместо с овации обаче, решението му беше посрещнато с критики и съмнения, че обслужва безпринципно един бранш със силни политически зависимости - ДПС отдавна командва този бранш, а депутатът от ДПС Делян Пеевски дори официално притежава 5% от "Булгартабак". Лидерът на Реформаторския блок Радан Кънев направо нарече това ясен знак за "административен фаворитизъм на този специфичен сектор" и поиска спешна среща по въпроса.
Аргументацията на министъра е сложна, макар и скромна откъм данни. В 32 сектора, където не се стигна въобще до преговори, Калфин хвърля вината върху работодателите,
които бойкотирали процедурата. Затова там увеличението е автоматично - нещо като наказание за "безотговорния" бизнес. В 5 сектора, където социалните партньори са преговаряли, но не са постигнали споразумение, вицепремиерът се е водил по икономическото състояние и сред тях единствените с влошени показатели са цигарените фабрики.
От социалното министерство заявиха пред "Сега", че министърът е използвал три критерия за решението си: среден осигурителен доход за януари - април 2015 г. по данни на НОИ; средна заплата за първо и второ тримесечие на 2015 г. по данни на НСИ и наличие на работодателска и синдикална структура. Самият Калфин обаче твърди друго - че се е водил и от печалбата за миналата година в различните сектори. Вицепремиерът не подкрепи обясненията си с нито една цифра. Неизвестно остана дори кои са другите 4 сектора, които са в такова цветущо състояние.
Какво показват официалните статистики, които са публично достояние? Според анализ на Института за пазарна икономика намалението на заетостта в производството на тютюн е символично - пет души за първото тримесечие и 135 през второто. В същото време в производството на текстил са загубени около 5000 работни места
Сериозно намаление има и в други браншове - производство на мебели, търговия и пр.
Сходна е картината и при заплатите. Според официалната статистика за първото полугодие намаление има в редица дейности - хуманно здравеопазване, култура, спорт и развлечения и т.н. В сектор "Производство на храни, напитки и тютюневи изделия" даже има увеличение (НСИ не дава отделна информация за тютюнопроизводството). Твърденията на Калфин се разминават и с публичните отчети на най-големия играч в този сектор, където работят половината от заетите - "Булгартабак" е на печалба за миналата година.
Третият проблем е още по-съществен и показва, че при административното налагане на праговете се прилага двоен стандарт - защо министърът не е погледнал така диференцирано и на останалите 32 сектора, в които не се стигна до преговори. Сред тях има такива със спад на заплатите, има и такива с намаление на заетостта. Сигурно има такива и със спадащи печалби. Да приемем, че работодателските организации в тях са изключително безотговорни и са бойкотирали преговорите. Трябва ли да се наказват десетки хиляди работници заради това? Или те не са така мили на министъра, както 3-те хиляди работещи в производството на тютюневите изделия.
Бизнесът и работещите ще платят 80 млн. лв. повече догодина заради увеличението на осигурителните прагове и на минималната заплата. За тези, които работят на най-ниското възнаграждение, осигуровките ще се увеличават с 13%, въпреки че официално осигурителната тежест не се променя. Работодателите от години искат ревизия на тази система. Критики в тази посока отправя и Европейската комисия. Досега социалното министерство не е направило сериозен анализ как увеличението на праговете се отразява на работещите по сектори или по региони и области. Такива анализи обаче имат работодателите, много неправителствени организации и ЕК. Всички те показват едно - ефектът е негативен, увеличението води до нови безработни
"Много ми е забавно, когато някой ме обвинява в любов към Делян Пеевски. Мнението ми там е казано много отдавна, и то публично", коментира вчера Ивайло Калфин пред Нова телевизия. Мнението трябва и да се отстоява публично, с данни. А още по-хубаво ще е, ако държавата престане да се меси на пазара на труда и административно да диктува кой с колко трябва да вдигне заплатите или праговете за осигуряване. Но това едва ли скоро ще се случи. Държавата най-обича с чужда пита помен да прави и да е благодетел на работници в компании, които нито притежава, нито управлява. На работодателите са оставени подробностите - да намерят парите за плащането на тези "подаръци" на държавата към работниците.
